Пробуждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Пробуждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Воинът…
Чувството за дълг изпълва мислите на Вен. Той трябва да служи като връзка на хората с атлантите във войната срещу вампирите. Неговото оръжие е мечът, а не дипломацията. Но когато е на мисия, за да открие „Сърцето на нереидата“ — рубин с безмерна сила — ще му е нужна всяка частица самоконтрол, която притежава, за да устои на силния копнеж към красивата вещица, избрана да работи с него.
И вещицата…
Сърцето на Ерин е изпълнено с желание за мъст. Тя живее единствено за шанса да отмъсти на онези, които са убили семейството й. Сега Ерин ще трябва да се съюзи с легендарния атлантски воин, чието тъмно желание заплашва да срине всички бариери, които е издигнала пред чувствата… и сърцето си. Уловени в капана на променящите се съюзи, колко дълго ще могат Вен и Ерин да устоят на пробудената страст помежду им?
Дженай се надигна от мястото си и се плъзна безшумно около масата, а когато застана пред Ерин, постави ръце на раменете й.
— Ти си ми като дъщеря, Ерин, и ако си твърдо решена да следваш този път на отмъщение, трябва да знаеш какви ще бъдат последствията.
— Това не е само заради миналото и отмъщението — изтърси Ерин, търсейки в очите на жрицата някакъв проблясък на разбиране. — А и за бъдещето. Става въпрос затова да спра Калигула да причини подобно нещо на семейството на някой друг. Може би на цялото човешко население в Сиатъл или щата Вашингтон. Или цялото Западно крайбрежие? Ние почувствахме тъмнината от района около Маунт Рейниър. Видяхме нарастващия брой негови поддръжници — онези, които той превърна във вампири. Защо не можете да разберете?
Пръстите на Дженай се стегнаха болезнено върху раменете на Ерин и тя се наведе напред за кратка прегръдка, като прошепна в ухото й:
— Не мисли, че не сме загрижени за нападението тази вечер. Има шпионин в сборището и ние разследваме.
Ерин направи всичко възможно да не променя изражението на лицето си, тъй като Беренис я гледаше с присвити очи.
Дженай я освободи от хватката си и отстъпи назад.
— О, ние разбираме много добре, Ерин. Калигула укрепва властта си над колкото може повече от онези, които е призовал към мрака. — Тя замълча и наведе главата си, сякаш не можеше да понесе да гледа Ерин в очите повече. — Може би в действителност той стои зад нападението над теб тази вечер. Ти каза, че си почувствала черна магия… — думите й заглъхнаха.
— Трябва да й кажеш, Дженай. Или аз ще го направя — каза Лилиан. В гласа й имаше толкова много тъга, че Ерин премигна и погледна към по-старата вещица, а след това ахна при вида на сълзите, които се стичаха по лицето й.
— Дженай. Какво има? Моля те, кажи ми. Плашиш ме — каза Ерин.
— И трябва да се страхуваш — извика Беренис, като се изправи от стола си. — След това, което видях… — тя замълча и поклати глава.
Дженай най-накрая вдигна глава и погледна Ерин в очите.
— Да. Време е. Първо, ние наскоро се запознахме по-детайлно с характера на твоята дарба. Според представител на Феите, който в момента е на съвещанието на лидерите в северноамериканското магическото сборище, твоята дарба може да е рядко наследство от елфите.
Ерин примигна.
— Казваш ми, че съм отчасти елф?
Лилиан се засмя.
— Никога не позволявай Феите да чуят да казваш това. Писнало им е от популярните културни заблуди относно елфите. Чух, че една от канадските феи е отрязала главата на вампир, само защото е споменал Северния полюс.
Това беше твърде много за осмисляне.
— Така, значи аз може би съм отчасти елф… част от елфския народ. И какво от това? Ние всички сме част от нещо, предполагам. Какво друго каза този представител?
— Когато му разказах за твоята дарба, той те нарече певица на скъпоценни камъни, Ерин. Заяви, че този талант е изгубен в митологичните летописи дори на неговия народ — обясни Дженай, а в очите й се четеше доброта и нещо, което много приличаше на съжаление.
Ерин мразеше да я съжаляват.
— Давай. Разкажи ми всичко.
Дженай прехапа устни, обзета от нетипично за нея колебание. Сянката в ъгъла на периферното зрение на Ерин бе единствения знак, че Беренис се е преместила, но изведнъж вещицата застана до Дженай. Докато Ерин се взираше в тях, Лилиан тръгна бавно към другата страна на Дженай.
— Какво е това? Числено превъзходство? — Ерин се опита да се засмее нехайно, но прозвуча сподавено. — Просто ми кажете вече.
— Последните данни за съществуването на певец на скъпоценни камъни в историята на Феите, е преди катаклизма, при който е потънала Атлантида — каза Лилиан, гледайки насърчително към Дженай. — Възможно е във вените ти да тече атлантска кръв.
Облекчението накара Ерин да се почувства малко замаяна.
— Това ли е всичко? Аз съм отчасти елф и отчасти атлант? Не е голям проблем. В действителност, този факт може да накара Вен и хората му да бъдат по-склонни да ми помогнат. Ние сме отдавна изгубени далечни братовчеди! — Тя се замисли как я накара да се чувства това откритие и добави: — Много, много далечни братовчеди.
Дженай въздъхна уморено и тихият звук прекъсна жалкия опит на Ерин да се пошегува.
— Не е толкова просто, Ерин. Има още нещо, което трябва да знаеш. — Тя пое дълбоко дъх. — Не цялото ти семейство е било убито онази мощ. Калигула залови сестра ти и по-късно ни изпрати доказателство, че я е превърнал.