Пробуждането на Атлантида
- Автор: Дей Алиса
- Серия: Воините на Посейдон #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитрия Петрова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Пробуждането на Атлантида». Краткое содержание книги:
Воинът…
Чувството за дълг изпълва мислите на Вен. Той трябва да служи като връзка на хората с атлантите във войната срещу вампирите. Неговото оръжие е мечът, а не дипломацията. Но когато е на мисия, за да открие „Сърцето на нереидата“ — рубин с безмерна сила — ще му е нужна всяка частица самоконтрол, която притежава, за да устои на силния копнеж към красивата вещица, избрана да работи с него.
И вещицата…
Сърцето на Ерин е изпълнено с желание за мъст. Тя живее единствено за шанса да отмъсти на онези, които са убили семейството й. Сега Ерин ще трябва да се съюзи с легендарния атлантски воин, чието тъмно желание заплашва да срине всички бариери, които е издигнала пред чувствата… и сърцето си. Уловени в капана на променящите се съюзи, колко дълго ще могат Вен и Ерин да устоят на пробудената страст помежду им?
— Явно, не е достатъчно — каза Беренис презрително. — Усетихме я ясно в другия край на града по време на вечерната ни среща.
Дженай вдигна ръка.
— Не искам да слушам повече за това. Ти специално Беренис, знаеш, че Стихийната магия избира своите проводници. Ако вещица можеше да избира да канализира подобна черна магия, само тези с най-покварените сърца щяха да направят този избор. А опасностите, свързани със Стихийна магия, са твърде големи, за да се оставят в ръцете на някой с лоши намерения.
Тя се обърна към Беренис. — Въпреки че бе направен с най-добри намерения, твоят собствен опит, да призовеш Стихийна магия преди десетилетие почти унищожи целия Сиатъл.
Лицето на Беренис стана наситено червено.
— Няма да защитавам или обсъждам това решение отново, след всичките тези години. Когато вампирите и шейпшифтърите оповестиха своето съществуване, почувствах, че имам възможност да ги унищожа, преди те да завземат властта.
Лилиан промърмори звук на съгласие.
— И беше права в предсказанието си за заплахата, Беренис. Сега вампирите имат своя собствена камара в Конгреса и Праймуса притежава повече власт от Камарата на представителите и Сената взети заедно. А тъй като шейпшифтърите контролират голяма част от водещите медии, властта винаги ще е на тяхна страна.
Дженай разтърси глава и дългата й червена коса се развя зад нея.
— Не. Не, не, и не. Тя бе права в предчувствието си, но сгреши в начина, по който подходи. Ако ние не се бяхме намесили, последиците щяха да бъдат катастрофални.
Ерин не можеше да мълчи повече. Яростта растеше вътре в нея, докато накрая не помисли, че главата й може да се взриви от силата й.
— А нима не намирате нищо катастрофално в нощта, в която вампирът Калигула уби цялото ми семейство? — попита тя, накъсвайки думите.
И трите вещици на масата наведоха главите си за миг. Когато Дженай отново вдигна поглед към Ерин, лицето й бе омекнало.
— Извинявам се за това. Да изгубим майка ти и сестрите ти, беше най-голямата трагедия, която нашето сборище някога е преживявало и смея да отбележа, че Гуендолин беше най-близката ми приятелка. Беше като моя сестра. — Във виолетовите очи на Дженай блестяха сълзи. — Трябва да повярваш колко дълбоко всички ние разбираме и споделяме скръбта ти.
Ерин погледна Дженай в очите дълго и смело, но след това кимна.
— Вярвам в това — тя сведе ресниците си и погледна разгневеното лице на Беренис. В по-голямата му част.
— И познавайки майка ти и нейното учение, ние никога не бихме повярвали, че би рискувала да загубиш душата си, заради Стихийната магия — добави Лилиан.
— Направих всичко възможно, за да се защитя срещу това — каза Ерин, с високо вдигната глава. — Също така съм прекарала безброй часове в проучване на дарбата на пеещите камъни. Но няма нищо из нещата, които съм чела, което може да обясни защо воинът от Атлантида предизвика такава бурна реакция в мен… в моите скъпоценни камъни.
Дженай и Беренис си размениха почти незабележими погледи.
— Всъщност, Ерин, има нещо, което трябва да знаеш — каза Дженай. — Относно реакцията, за която казваш, че е предизвикал атланта в твоята дарба и за това какво ще откриеш, ако продължиш да търсиш Калигула.
Лицето на Беренис пребледня още повече, ако въобще беше възможно.
— Не можеш да й кажеш…
— Трябва да й кажем. Време е. Особено, ако тя планира да включи атлантите в този невъзможен план за отмъщение — каза Лилиан. — Да не говорим за нападението тази вечер, което може би е свързано.
Да, всички доста добре се справяте с неспоменаването на атаката, помисли си Ерин, чудейки се дали очевидната ярост ще преодолее изтощението й и ще я задържи на краката й.
— Тя заслужава да бъде наказана за това, че не успя да контролира Стихийната магия — сопна се Беренис.
— Ерин заслужава да знае истината — каза Дженай.
— Каква истина? Просто ми кажете — настоя Ерин, ледът във вените й се стрелкаше през цялото й тяло и се събираше в корема й, образувайки замразена топка. Тя искаше силата си, утехата на скъпоценните си камъни и тяхната песен; искаше да избяга със запушени уши от стаята.
Но най-силно желаеше да се свие и да си почине в безопасните ръце на Вен, призна пред себе си тя, дори докато се чудеше на силния си копнеж по един мъж, когото тъкмо беше срещнала.