Величие и падение на куртизанките

Произходът на Естер личеше във формата на очите, чиито разрез и клепачи бяха като у туркините; тъмносивият им цвят получаваше на светлината синкавия оттенък на черно гарваново крило. Само безкрайната нежност на погледа й можеше да смекчи блясъка им. Единствено племената, дошли от пустинята, притежават такава неотразима за всички сила на погледа, докато жената има такава власт над някоя отделна личност. Няма съмнение, че очите на тези племена запазват нещо от безкрая, който са съзерцавали. Дали предвидливата природа е снабдила ретината им с някакъв отразяващ слой, който им дава възможност да задържат пясъчния мираж, потоците светлина и нажежения лазур на етера? Или подобно на останалите живи същества хората приемат нещо от средата, в която се развиват, като запазват придобитото през вековете? Може би в този въпрос е и разрешението на големия проблем за човешките раси. Инстинктите са живи последици, чиято причина лежи в някаква изживяна необходимост. Животинските разновидности са плод на упражняването на тези инстинкти. За да се убедим в тази така дълго търсена истина, ще бъде достатъчно да приложим към етнографските групи наблюденията, завършени наскоро над стада от английски и испански овци, които пасат едно до друго в равнинните пасища, където тревата е буйна, но се разделят в планините, където тревата е по-рядка. Извадете тези два вида овци от страната им и ги пренесете в Швейцария или във Франция: планинската овца ще пасе отделно, макар и в ниско разположена и обилна с трева ливада; полските овци ще пасат една до друга, дори да се намират на някоя планина. Няколкото поколения внасят незначителни промени в придобитите и предавани инстинкти. И след сто години планинският дух може да се прояви в някое непокорно агне, тъй както след хиляда и осемстотин години изгнание Изтокът продължаваше да блести в очите и лицето на Естер. Погледът й не таеше мъчително упоение, а излъчваше сладостна топлина, не удивляваше, а разнежваше, и най-твърдата воля се стопяваше под пламъка му. Естер бе побеждавала омразата, тя бе изненадвала парижките развратници с този именно поглед и нежността на пленителната кожа бе получила грозното прозвище, станало преди малко причина тя да потърси смъртта. Всичко у нея бе като у самодивите — обитателки на горещите пясъци. Челото й бе волево, с горди очертания. Арабският й нос бе изящен, тънък, със закръглени, красиво очертани и леко повдигнати в краищата ноздри. Червените й свежи устни бяха като роза, още неповехнала от безчестието, тъй като оргиите не бяха оставили по тях никакви следи. Изваяна сякаш от влюбен скулптор, брадичката й бе с млечнобели очертания. Само едно нещо, което тя не бе могла да поправи, издаваше падналата твърде ниско куртизанка: изпочупените й нокти, на които бе нужно време, за да възстановят изящната си форма, дотолкова бяха обезобразени от грубата домашна работа.