Слейд
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Слейд». Краткое содержание книги:
— Не! — нареди Слейд. — Те имат пушки. Не знам колко далеч сме се изтъркаляли, но може да са горе. Като излезеш оттук, ставаш лесна мишена.
— О, боже! — изхлипа Барт тихо.
— Трябва да му помогна. — Триша срещна погледа на Слейд.
Ноздрите му се разшириха.
— Добре. Пропълзи върху мен, за да стигнеш до него. Под мен има много счупени стъкла, не искам да се нарежеш. Трябва да останеш вътре в джипа. Ако не можеш да го достигнеш през седалките, забрави за него, докато не изляза и разузная. Трябва да знам дали сме в безопасност и могат ли да стрелят по нас.
— Искаш да пълзя върху теб? Но…
— Направи го, док! Не се шегувам за счупените стъкла. Всички прозорци са разбити. Подсиленото стъкло е под задника ми. Джипът е едно от превозните средства, специално построени за нас. Това е закалено стъкло, но ръбовете му са остри. Пропълзи най-напред по тялото ми, след като го направиш, аз ще се измъкна да огледам къде се намираме. Надявам се, да сме се изтърколили достатъчно далеч надолу по хълма и те да не ни виждат. Но могат да се спуснат и да ни довършат. Във всеки скучай, не искам да се задържаме тук за дълго. Те знаят къде сме и ще ни намерят достатъчно лесно. Сигурен съм, че сме оставили пътека от отломки, по която ще ни открият.
Триша се завъртя настрани. Имаше достатъчно място да се плъзне под задната седалка. Срещна погледа на Слейд. Той й се усмихна, но усмивката не стигна до очите му.
— Нали искаш да пълзиш по мен, док? Сега е твоят шанс.
Тя му се намръщи.
— Ти си голям задник.
Той й намигна.
— Няма да се притеснявам за задника си, когато се качиш върху мен. Внимавай с лактите и коленете, сладурче.
Тя отвори уста, за да му каже, че сега не е време да започва с глупостите си, но Барт изхлипа от предната част на колата.
Усмивката на Слейд избледня.
— Мърдай, док. Всеки момент могат да се спуснат да ни търсят. Не смятам да седя като риба в аквариум, ако започнат да стрелят.
Триша внимателно се пресегна и сложи дланите си до главата на Слейд. Той внезапно се премести и протегна ръце към нея.
— Подпри се на моите. Има стъкла. Ще те повдигна толкова, колкото мога. След това сложи ръце на краката ми. Внимавай с коленете, док. Сериозно. — Намигна й отново. — Знам, че изгаряш от желание да разбереш колко съм голям, но предпочитам да го направиш с ръцете.
— Копеле — прошепна Триша, без наистина да го мисли.
Тя му се усмихна смело, убедена, че в този момент, той се прави на глупак, само за да я разсее. Щеше да се притеснява от тежкото им положение, ако не беше той. Току-що се бяха изтърколили по част от планината. Мъже с пушки може би бяха на път към мястото на катастрофата, а Слейд се опитваше да привлече вниманието й към себе си, а не към опасността.
— Благодаря — прошепна тихо и сложи ръце в големите му шепи. Преплетоха пръсти, притиснаха длани, и той пое тежестта й. Започна да я издърпва над тялото си. Триша повдигна долната част на своето и се подпря на колене. Постара се да не обръща внимание, когато гърдите й се отъркаха в лицето му, а коремът й мина достатъчно близо, за да усети горещото му дихание през тънкия плат на ризата си.
— Може би ще предприемеш някаква диета, когато излезем живи от тук — предложи тихо Слейд.
— Целуни ми задника.
Той се засмя.
— Точно сега не е удачно да слагаш задника си върху лицето ми, док. Имаме време само да те издърпам. Колкото и да ми е приятно, че се намираш там в момента, движи се по-бързо, сладурче.
Коленете й достигнаха раменете му. Подпря се на бедрата му, знаеше, че ще й се наложи или да издърпа с ръце тялото си по неговото към краката му, или да пълзи по него на колене.
— Побързай, док!
Младата жена внимателно сложи коляно на рамото му. Ръцете му внезапно я хванаха за бедрата и повдигнаха долната част на тялото й, все едно правеше лицева опора върху него. Избута я напред. Триша беше почти изхвърлена в празното пространство между предните седалки, но само главата й, стигна до колонката между двете врати. Притисна се ниско върху тясната повърхност. Сега можеше да види Барт. Слейд се раздвижи под краката й, които все още бяха върху него.
— Не мърдай оттук, док. Измъквам се навън. Ако чуеш изстрели, беше ми приятно да те познавам.
— Бъди внимателен — предупреди го тя.