Слейд
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Слейд». Краткое содержание книги:
— Млъкни! — изръмжа Слейд.
Триша подскочи от тона му, а шофьорът затвори уста. Тя обърна глава и хвърли поглед на спътника си. Той сви рамене.
— Твърде много говори, а това ме дразни.
Младата лекарка се опита да скрие възмущението си.
— Давам ти думата си, Барт, че не можеш да прихванеш парвовирус от Новите видове. Благодаря ти — наблегна на думите, — че ми каза къде отиваме и защо. — Хвърли още един злобен поглед към мъжа до себе си. — Някои не оценяват любезните хора, но не и аз.
Слейд се извърна леко към нея, погледна я от високо, усмихна се и скръсти ръце на широките си гърди. Той открито се загледа в деколтето й и задържа погледа си там.
— Мога да бъда много мил, когато поискам. Знам как да предразположа към разговор. — Вдигна поглед и й намигна. — Много съм добър с устата, когато съм мотивиран. — Той погледна надолу към скута й и усмивката му се разшири. — Наистина имам отлични умения.
Кучи син. Триша стисна зъби, отказвайки да го произнесе на глас. Той нямаше предвид разговор и тя го знаеше. Защо винаги се опитваше да я дразни? Може би си мислеше, че я притеснява с явните си сексуални намеци, но тя бе лекар. Пое си дълбоко въздух и се усмихна насила. Твърде често бе тормозена от пияни мъже в спешните отделения, за да му позволи да я засегне.
— Устните умения са нещо прекрасно, което може и да притежавате, господин Слейд. — Вниманието й се насочи към чатала на черните му панталони и се задържа там. После позволи на погледа си бавно да обходи тялото му, спирайки се на всеки сантиметър от него, докато се взря в очите му. Видя как усмивката му изчезна и бе наясно, че нейните действия изтриха веселия израз на лицето му. — Предполагам мога да кажа, че самата аз притежавам изключителни умения. — Усмихна му се широко, облиза устни, като позволи на езика си бавно да се плъзне по повърхността им. Той стисна челюсти и се размърда на седалката. Тя забеляза интереса му. — Добрият разговор е много важен, не мислиш ли? Толкова е стимулиращо и приятно, ако се води правилно. Може да се изненадаш, колко много съм научила като лекар по този въпрос. От дълго време не съм имала наистина добър разговор, а понякога изпитвам почти болезнено желание от стимулиране. — Присви очи. — Но за съжаление, все още не съм срещнала някого, с когото да искам да разговарям истински. Постоянно попадам на смотаняци, които нямат финес.
Той изръмжа към нея. Тя се засмя и се извърна настрани, за да гледа през прозореца, тъй като вече напускаха Хоумленд. Охраната на главната порта само им махна да продължават. Триша не си направи труда да погледне към Слейд. Страхуваше се, че все още я наблюдава. Размърда се, за да се настани удобно и остана загледана през прозореца.
— Надявам се, двамата нямате против, че се каня да подремна. — Не можа да устои, обърна глава и стрелна с поглед Слейд. Вниманието му продължаваше да е съсредоточено върху нея, а невероятните му сини очи я фиксираха намръщено. Всъщност изглеждаше ядосан.
— Приятна дрямка, доктор Норбит. Ще ви събудя, като пристигнем — предложи Барт. — Ще ви преча ли, ако слушам радио?
— Не, изобщо. — Младата жена се обърна отново към прозореца и осъзна, че наистина се чувства много изморена.
— Побързай! — изрева мъжки глас. — Карай по-бързо! Те са точно зад нас.
Триша се събуди изведнъж, когато се удари в прозореца. Простена от болката, избухнала в горната част на челото й. Беше все още сънена и дезориентирана, обърна глава да огледа колата и да види какво става.
Слейд се бе навел напред между седалките, Барт управляваше джипа. Младата жена погледна навън заобикалящата ги местност — движеха се през горист район по двулентов път, с гъсто израснали дървета от двете страни на шосето. Слънцето се бе спуснало ниско над хоризонта и скоро щеше да настъпи нощта. Триша сложи длан върху челото си, там, където все още пулсираше болката. Дръпна ръка да види има ли кръв. Нямаше такава.