Слейд
- Автор: Донър Лорън
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Слейд». Краткое содержание книги:
— Настъпи газта докрай! — изръмжа Слейд. — Ще ни ударят отново!
Кой ще ни удари? Триша извъртя глава да погледне назад. Видя червен пикап, с метална решетка, да приближава бързо задната част на джипа им. Отвори уста, щом разбра, че ги настига и се кани да ги блъсне. Ахна тихо, когато огромната машина се вряза в багажника на техния автомобил.
Джипът изви и поднесе встрани на тесния път. Главата на младата жена отскочи и се удари в гърба на тапицираната седалка на водача. Предпазният колан се вряза болезнено в долната част на корема й и тя разбра, че е паднал от рамото й докато е спала.
— О, боже! — изхленчи Барт. — Те се опитват да ни убият.
— Натисни газта! — изрева Слейд. — Нашият двигател е по-мощен. Не биха могли да ни избутат, ако увеличиш скоростта.
— Не мога! — изрева Барт. — Губя контрол. Завоите са много остри.
— Следващия път аз ще карам — изръмжа Слейд.
Триша изпита страх, докато се оглеждаше встрани от пътя. Навсякъде имаше дървета, от едната страна на тясното шосе се издигаше склон, а от другата — страната, откъм която седеше — се спускаше в огромна пропаст. Втренчи се надолу. Намираха се на планински път, който се изкачваше нагоре.
— Обади се за помощ — изрече, объркана и ужасена от адската ситуация.
— Няма сигнал — изръмжа думите Слейд, очевидно бесен.
Той обърна глава, за да погледне назад. Прокле и се хвърли на седалката до Триша. Остана потресена от оръжието, което той извади иззад гърба си, под колана. Беше черен пистолет.
— О, по дяволите! — ахна тя.
Пикапът ги блъсна отново. Младата жена отхвръкна срещу вратата до нея, но този път не успя да си удари главата. Вместо това тялото й притисна ръката, с която се държеше за дръжката. Слейд бе отхвърлен към облегалката на предната седалка. Той се обърна, застана на колене и се надвеси назад. Насочи оръжието си.
— Запуши си ушите, док!
Тя го направи в мига, в който той стреля. Задното стъкло се пръсна. Звукът от изстрела бе оглушителен. Джипът поднесе и почти се наклони на две колела. Барт прокле тясната лента, взимайки завоя твърде бързо.
Триша се завъртя, за да види какво става отзад. Под капака на червения пикап излизаше бяла пара. Не знаеше дали Слейд е улучил двигателя, вероятно бе радиаторът, или нещо друго. Автомобилът забави ход и джипът дръпна напред. Слейд прекрати стрелбата. Изруга, пусна празния пълнител и зареди нов, който извади от страничния си джоб. Когато взеха следващия завой, пикапът го нямаше зад тях.
Младата жена се вторачи в Слейд. Сините му очи проблясваха, отправени към нейните.
— Добре ли си, док?
Тя успя да кимне.
— Кой беше това?
Той сви рамене.
— Предполагам, че не са наши приятели. — Дръпна се в края на седалката и постави пистолета между тях. Отмести поглед от лекарката, за да огледа счупеното отзад стъкло. През зейналата дупка, в колата нахлуваше въздух. Мъжът измъкна мобилния си телефон от джоба. Отвори го, взира се в него няколко секунди и злобно изруга.
— Все още няма сигнал. — Погледът му срещна нейния. — Къде е телефонът ти, док?
— Щом твоят няма връзка, значи и моят няма да работи.
— Човек никога не знае. Може да сме на различни оператори. Къде е? Няма смисъл да седим и да спорим. Предпочитам да опитам.
Триша посегна към чантата си, но тя не беше там, където я бе оставила. Погледна надолу и видя, че е паднала на пода. Показа му я. Слейд се хвърли натам. Ръката му почти смачка чантата, когато я издърпа. С няколко груби тръсвания изпразни съдържанието й между тях на седалката.
Младата жена се пребори с желанието си да му изкрещи, но остана само с отворена от шока уста. Това бяха нейните неща, а той ги разпръсна по цялата седалка, като боклук. Слейд мушна ръка в бъркотията, която бе създал, извади клетъчния телефон и го отвори.
— Дявол да го вземе! — изръмжа той и го хвърли на пода.
— Това е моят телефон! Не го чупи!
Темпераментът на Триша пламна. Тя също бе уплашена и много, много ядосана. Разкопча предпазния колан, за да може да се пресегне напред и да вземе мобилния си телефон. Слейд я бутна назад с ръка, обратно на мястото й.
— Все едно, не работи — изръмжа той, докато я наблюдаваше.
— Хвърли твоя, не моя. Това е грубо.
— Съжалявам. Не исках да бъда неучтив, след като някой се опитва да ни убие.