Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Докато той се занимаваше с това, аз им пребърках джобовете.
Не бих казал, че останах изненадан, когато не намерих нищо за тяхната самоличност.
— Хайде да се върнем в библиотеката — предложи Рандъм, — за да си довърша питието.
Той внимателно почисти сабята преди да седне и я върна на мястото й. Докато беше зает с нея, напълних една чаша за Флора.
— Значи може да се приеме, че засега съм в безопасност — започна Рандъм, — щом и тримата сме тука.
— Така изглежда — съгласи се Флора.
— Господи, от вчера не съм ял! — обяви той.
Така че Флора отиде да каже на Кармела, че вече няма опасност — може да излезе, стига да стои по-далече от всекидневната, — и да донесе много храна в библиотеката.
Веднага щом тя напусна стаята, Рандъм се обърна към мен и попита:
— Какви са отношенията между вас?
— Не заставай обърнат с гръб към нея.
— Още ли е на страната на Ерик?
— Доколкото ми е известно.
— Тогава какво правиш ти тук?
— Опитвах се да примамя Ерик да дойде насам лично. Той знае, че това е единственият начин действително да ме докопа и исках да видя доколко силно го желае.
Рандъм поклати глава.
— Не мисля, че ще се стигне дотам. В никакъв случай. Щом ти си тук, а той — там, защо да си показва носа навън? Все още разполага с по-силната позиция. Ако ти трябва Ерик, ще трябва сам да отидеш при него.
— И аз тъкмо стигнах до това заключение.
Тогава очите му блеснаха и на лицето му засия старата усмивка. Той прекара ръка през сламено русата си коса и впери очи в моите.
— Смяташ ли да го направиш? — попита.
— Може би.
— Не ми пробутвай това „може би“, братко. Изписано е на лицето ти. Май и на мен може да ми се прииска да дойда с теб. От всичко на света най-много обичам секса и най-малко — Ерик.
Запалих цигара и се замислих над думите му.
— Сега ти минава през ума — заговори той, докато аз мълчах: — „Доколко мога да вярвам на Рандъм този път? Той е издайник, подлец, точно отговаря на името си и няма съмнение, че ще ме продаде на първия, който му предложи по-добра сделка“. Прав ли съм?
Кимнах.
— Обаче, братко Коруин, не забравяй, че макар и да не си видял кой знае колко добро от мен, никога не съм ти причинил и някакво особено зло. Е, имаше няколко лудории, признавам. Но общо взето може да се каже, че ние с теб се разбирахме най-добре от всички в семейството — имам предвид, че не сме си заставали на пътя. Помисли над това. Струва ми се, че чувам Флора или прислужницата й да идва насам, затова хайде да сменим темата… Но побързай! Предполагам, че не ти се намира някоя колода от любимите семейни карти за игра, нали?
Поклатих глава.
Флора влезе и съобщи:
— След малко Кармела ще донесе нещо за ядене.
Пихме по този повод и той ми намигна зад гърба й.
На другата сутрин телата бяха изчезнали от всекидневната, по килима нямаше никакви петна, прозорецът изглежда беше сменен, а Рандъм обясни, че той „се е погрижил за всичко“. Не ми се видя уместно да го разпитвам повече.
Взехме назаем мерцедеса на Флора и излязохме на разходка. Околността изглеждаше странно променена. Не можех съвсем точно да определя какво липсваше или беше ново, но по някакъв начин усещах, че е различно. Когато се опитах да го проумея, пак ме заболя главата, затова реших да отложа тези мисли за по-късно.
Аз седях зад волана, а Рандъм — до мен. Подхвърлих, че бих искал отново да съм в Амбър — само за да видя каква реакция ще последва.
— Доста се чудих — отвърна той, — дали си тръгнал чисто и просто да отмъщаваш или искаш нещо повече — като по този начин ми върна топката, да отговоря или не, както намеря за добре.
Намерих за добре да отговоря. Използвах шаблонната фраза:
— И аз доста мислих над това, като се опитвах да преценя какви са ми шансовете. И знаеш ли, може пък да опитам.
Тогава той се обърна към мен (до този момент бе гледал през страничното прозорче) и каза:
— Предполагам, че всеки от нас е имал тази амбиция или поне тази мисъл — за себе си го знам със сигурност, макар че рано излязох от играта — и така, както аз чувствам нещата, си струва да се опита. Твоят въпрос към мен е, знам, дали смятам да ти помогна. Отговорът е „да“. Ще ти помогна, просто за да направя кал на останалите. — И добави: — Какво мислиш за Флора? Дали може да ни е от някаква полза?