Ледената принцеса
- Автор: Лекберг Камила
- Серия: patrik hedstrom #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-937-7
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ледената принцеса». Краткое содержание книги:
Писателката Ерика Фалк се завръща у дома заради смъртта на своите родители, за да завари родното си градче обзето от силни страсти. Алекс, нейна близка приятелка от детските години, е намерена мъртва с прерязани вени, замразена във вана. Ерика решава да напише прочувствен спомен за харизматичната, но затворена в себе си Алекс не толкова, за да почете паметта й, колкото, за да преодолее собствената си писателска безизходица. Постепенно обаче смъртта на приятелката започва да я преследва натрапчиво и тя се съюзява с местния полицейски инспектор, за да разкрие истината.
— Ние да. Но забравяш, че и Лукас е набъркан. Усеща мириса на пари и не иска да изпусне шанса си. Никога преди не е взимал предвид мнението на Ана и не вярвам този път да е различно.
— По дяволите. Само да ми падне някоя вечер! Ще го видя после дали ще продължи да се прави на важен.
Дан удари силно с юмрук по масата, а Ерика не се съмняваше, че ако реши, здравата може да натупа Лукас. Дан беше здравеняк още като тийнейджър, а покрай тежката работа на лодката заякна още повече. Единствено мекият поглед в очите му разкриваше, че не е толкова суров. Доколкото Ерика знаеше, никога не бе посягал на живо същество.
— Не искам да говоря предварително. Все още не знам какви права имам. Утре ще позвъня на Мариане, моя приятелка адвокат, за да проверя дали бих могла да спра продажбата. Сега обаче не искам да мисля за това. На всичкото отгоре, през последните дни преживях неща, на фона на които всякакви материални проблеми изглеждат смехотворни.
— Да, чух за случилото се. — Дан замълча, после продължи: — Какво е усещането, когато видиш някого така?
Ерика се замисли за миг.
— Тъжно и същевременно ужасно. Надявам се никога повече да не ми се наложи да преживея нещо подобно.
Разказа му за статията и за разговора със съпруга и приятелката на Александра. Дан слушаше мълчаливо.
— Не мога да разбера защо се е изолирала от най-важните кора в живота си. Да беше видял съпруга й! Направо я боготвори. Но като се замисли човек, с повечето хора е така. Усмихват се и изглеждат щастливи, а иначе имат огромни проблеми и тревоги.
Дан я прекъсна рязко.
— Слушай, мачът започва след около три секунди и аз определено предпочитам хокея пред философските ти разсъждения.
— Няма проблем. Освен това съм си взела книга, в случай че мачът се окаже скучен.
Дан я изгледа убийствено, преди да забележи закачливия й поглед.
Влязоха във всекидневната точно когато съдията хвърли шайбата между двата отбора.
Мариане вдигна след първия сигнал.
— Мариане Сван.
— Здравей, Ерика е.
— Здравей. Откога не съм те чувала. Много се радвам, че се обади. Как си? Непрекъснато си мисля за теб.
Ерика за пореден път си даде сметка, че не се бе държала добре с приятелите си в последно време. Съзнаваше, че се притесняват за нея, но през изминалия месец нямаше сили да говори дори с Ана. Знаеше, че ще я разберат.
С Мариане бяха добри приятелки от университета. Заедно следваха литература. Но след почти четири години Мариане осъзна, че призванието й в живота не е да бъде библиотекарка, и се захвана с право. Направи успешна кариера и в момента беше един от най-младите партньори в най-голямата и уважавана адвокатска кантора в Гьотеборг.
— Благодаря, добре, като се имат предвид обстоятелствата. Започвам да се връщам към нормален начин на живот, макар че все още имам много неща за вършене.
Мариане не бе по празните приказки, а и с безпогрешната си интуиция разбра, че и Ерика не й се обажда, за да си побъбрят.
— Какво мога да направя за теб? По гласа ти познавам, че има нещо, така че казвай без заобикалки.
— Наистина ужасно ме е срам, че не съм се обаждала от толкова време, а когато накрая те търся, то е по работа.
— Е, не се притеснявай! С какво мога да ти помогна? Да не би да има проблем с имуществото на родителите ти?
— Да, позна.
Ерика седеше край кухненската маса и потропваше с пръсти по пристигналото тази сутрин писмо.
— Ана, или по-скоро Лукас иска да продаде къщата във Фелбака.
— Моля? — От обичайното спокойствие на Мариане не остана и следа. — За кого, по дяволите, се мисли той! Та вие обичате тази къща!
В този миг нещо в Ерика се пречупи и тя се разрида. Мариане веднага се успокои и обсипа приятелката си с думи на съчувствие.
— Ерика? Искаш ли да дойда? Мога да остана с теб тази вечер.
Сълзите рукнаха още по-силно по страните на Ерика. Накрая се поуспокои и избърса очите си.
— Много мило от твоя страна, но няма нужда. Наистина. Просто много ми се насъбра напоследък. Беше ми тежко да сортирам вещите на мама и татко, назад съм с книгата, а издателството ме притиска, после се случи това с къщата, на всичкото отгоре в петък открих най-добрата си приятелка от детинство мъртва.
Напуши я смях и се разсмя истерично с все още мокри от плач очи. Отне й известно време да се успокои.