Ледената принцеса
- Автор: Лекберг Камила
- Серия: patrik hedstrom #1
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-954-529-937-7
- Переводчик: Неда Димова-Бренстрьом
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ледената принцеса». Краткое содержание книги:
Писателката Ерика Фалк се завръща у дома заради смъртта на своите родители, за да завари родното си градче обзето от силни страсти. Алекс, нейна близка приятелка от детските години, е намерена мъртва с прерязани вени, замразена във вана. Ерика решава да напише прочувствен спомен за харизматичната, но затворена в себе си Алекс не толкова, за да почете паметта й, колкото, за да преодолее собствената си писателска безизходица. Постепенно обаче смъртта на приятелката започва да я преследва натрапчиво и тя се съюзява с местния полицейски инспектор, за да разкрие истината.
По дяволите. Побиваха я тръпки, когато се сетеше за Лукас. Знаеше, че трябва да провери с какви козове разполага. Но сега беше твърде изморена, за да се занимава с това. Ще почака до утре. Изпитваше огромна нужда да се отдаде на почивка през остатъка от деня, без да се сеща за Лукас или за Александра Вийкнер.
Натисна един от бутоните за бързо набиране на мобилния си телефон.
— Здравей, Ерика е. Вкъщи ли сте довечера? Смятах да се отбия за малко.
Дан се разсмя топло.
— Дали сме вкъщи? Не знаеш ли каква вечер е днес?
В другия край на слушалката настана шокиращо неловка тишина. Ерика здравата се замисли, но не можеше да си спомни защо тази вечер трябваше да е по-особена. Не беше празник, никой нямаше рожден ден, Дан и Пернила се бяха женили през лятото, така че нямаше как да имат годишнина.
— Не, всъщност нямам никаква представа. Ще ме осветлиш ли?
Думите й бяха последвани от дълбока въздишка и Ерика веднага осъзна, че важното събитие явно бе свързано със спорт. Дан обожаваше спорта, което понякога водеше до определени търкания между него и съпругата му Пернила. Ерика си го връщаше по друг начин за всички вечери у тях, които бе прекарала в гледане на някакво безсмислено спортно събитие по телевизията. Дан бе фанатичен привърженик на хокейния отбор „Юргорден“, затова Ерика бе решила да симпатизира на противника им АИК. Всъщност тя изобщо не се интересуваше от спорт, включително и от хокей, което дразнеше Дан още повече. Най-много се вбесяваше, когато АИК загубеха, а на нея изобщо не й пукаше.
— Швеция играе срещу Беларус.
Дан усети недоумението й и още веднъж въздъхна дълбоко.
— Олимпиадата, Ерика, Олимпиадата. Осведомена ли си, че в момента се провежда такава…
— Аха, значи говориш за мача. Естествено, че съм запозната. Мислех, че имаш предвид нещо по-специално.
От начина, по който натъртваше думите, ставаше пределно ясно, че Ерика няма ни най-малка представа за предстоящия мач. Тя се усмихна сама на себе си, защото знаеше, че подобна незаинтересованост довежда Дан буквално до лудост. Човек не биваше да го закача на тема спорт.
— Ами тогава ще гледаме мача заедно. Искам да видя как Салминг разбива руската защита…
— Салминг! Знаеш ли колко години минаха, откакто не играе! Шегуваш се, нали, кажи, че се шегуваш.
— Да, Дан, шегувам се. Не съм чак толкова изостанала. Ще дойда да погледам как играе Сундин, така по-добре ли е? Който между другото е и страхотно красив мъж.
Дан въздъхна тежко за трети път. Този път, защото тя си позволи да възхвали у този колос в хокея качества, които нямаха нищо общо със спорта.
— Добре, ела. Но не искам да стане като предишния път! Никакво дърдорене по време на мача, никакви коментари за това колко секси изглеждат играчите в защитна екипировка и без въпроси дали носят само бандаж или имат и слипове. Ясно ли е?
Ерика едва се сдържа да не се разсмее и каза със сериозен тон:
— Честна скаутска, Дан.
Той изръмжа.
— Ти не си била скаут.
— Не, не съм.
След това натисна бутона с червена слушалка на телефона си.
Дан и Пернила живееха в една сравнително нова къща във Фалкелиден. Домовете се катереха в дълги редици по хълма Рабекулен и бяха толкова еднакви, че човек едва можеше да ги различи. Кварталът беше популярен сред семействата с деца най-вече защото бе напълно лишен от изглед към морето и следователно цените на имотите не бяха скочили до небето.
Вечерта бе твърде студена за разходка, а колата яростно се противеше на опитите й да я форсира по оскъдно опесъчения стръмен хълм. Въздъхна облекчено, когато най-накрая свърна по улицата на Дан и Пернила.