Екстаз

Слушах я заинтригувано, приведена леко напред, и шефката ми се усмихна, като видя колко съм ентусиазирана.

— Тези двете. — Обърна монитора си към мен. На него имаше снимки на две жени. Едната беше смугла и екзотична, другата бе младолика блондинка. — Наблюдавам ги от няколко месеца. Специалитетът на брюнетката, Изабел, е местната италианска кухня, а русата, Инес, има склонност към френските рецепти.

Засмях се тихо:

— Международни дуели в кухнята.

— Ще трябва да поработим по-сериозно върху менюто, но щом не можем да осигурим двама, защо да не вдигнем мизата на трима?

— Страхотно!

Лей потри ръце.

— Ако имаме късмет, все пак ще гръмнем някоя и друга бутилка шампанско.

През отворената врата долетя звън от телефона на бюрото ми. Изправих се.

Шефката ми побутна своя телефон към мен.

— Можеш да говориш и оттук.

Взех слушалката и натиснах бутона за моята линия. От другата страна се чу мъжки глас:

— Госпожице Роси, Иън Пембри е. Добро утро.

Повдигнах учудено вежди и размърдах устни, за да кажа беззвучно на Лей: „Иън е.“ Тя се усмихна.

— Добро утро, господин Пембри. Тъкмо си мислех за вас.

— Очаквах да ми се обадите, но в един момент изгубих търпение.

Топлата нотка на веселост в тона му ми подейства веднага, както навярно действаше и на повечето жени. Не се и съмнявах, че всяка дама би слушала с наслада глас като неговия между чаршафите.

— Имате ли възможност да се видим за обяд по някое време? — попитах, като хвърлих бърз поглед към Лей, за да се уверя, че няма нищо против. Тя кимна.

— Поласкан съм, че предпочитате мен пред Джаксън — заяви Пембри и аз автоматично изправих рамене, — но се надявах да вечеряме заедно. Трябва да посетя едно събитие довечера и имам нужда от дама, която да ме придружи.

Пресегнах се и натиснах бутона на високоговорителя.

— Ами Стейси? — поинтересувах се.

— Тя е прекрасна, разбира се, но бих предпочел да заведа вас. Навярно и ти искаш да дойдеш, Лей? — предположи Иън, като се обърна директно към шефката ми. — Ще ти се да наглеждаш своето момиче. Нямам нищо против. Колкото повече, толкова повече. Събитието е официално. Бъдете на площадката за хеликоптери в Мидтаун най-късно в шест.

Лей се ухили. Разговорът явно повдигна настроението й, макар че не каза нищо в отговор.

— Приемате, че нямам други планове за петък вечер — отбелязах.

— Не се засягайте, госпожице Роси — отвърна мъжът развеселен. — Това е комплимент към вашата отдаденост. Ако не поставяхте работата си на първо място, Лей не би ви наела. Ще се видим довечера.

Линията прекъсна и поставих слушалката обратно върху телефонния апарат.

— Е, какво мислиш?

— Мисля, че трябва да минем през няколко магазина — отговори шефката ми.