Черната корона

Конят на Казарада отново изцвили. Вампирката отвори уста да каже нещо и в следващия момент се задави.

— Каква е тази смрад? — попита тя.

Таерин и Тамарай спряха конете си. Техните животни също започнаха да пръхтят.

— И аз го усещам — каза накрая Тамарай. Звучеше почти облекчен от това, че са сменили темата — някакво сладникаво зловоние.

Таерин не каза нищо, но бе изцъклил поглед, все едно най-лошите му кошмари се сбъдват.

Отвратителна мараня изпълни дъжда и скоро всички усетиха ужасния мирис на изгнило месо и благовония, смесени в едно. Конете се надигнаха в бясно цвилене. Казарада можа да отскочи навреме, но елфите нямаха този късмет. Тамарай се изтърси по задник, но Таерин падна лошо и си удари главата.

— Таерин! — извика светлият елф и скочи на крака.

— Нищо ми няма — изпъшка жрецът и се изправи. Струйка кръв потече по челото му. — Но… трябваше да ви кажа.

— Какво да ни кажеш? — повиши глас Казарада.

— Аз… имах сън. Сънят…

— Е реален! — довърши вампирката. — И ни го казваш сега! Велик жрец си наистина, Таерине!

— Не му викай, удари си главата — отвърна Тамарай и се обърна към жреца, който се бе начумерил.

— Не ти искам защитата!

— Остави това! — прекъсна ги Казарада. — Какво си видял?

Таерин ги погледна някак виновно, като дете, хванато в кражба.

— Ами това — посочи той напред.

Казарада и Тамарай се обърнаха в посоката, в която сочеше ръката му, и видяха кошмарна гледка. От дъжда и сладникавата мараня изплува фигура, излязла като от сънищата на луд. Това бе гигант, висок два метра, без пол и раса, с одрана кожа и голи жили и мускули, които лъщяха от засъхнала златиста кръв.

— Какво си ти, в името на Сталкерите — процеди Казарада.

— Името ми е Легион — произнесе с хрипкав глас съществото, — защото сме мнозина.

Конете вече се бяха отдалечили в галоп, далеч от скверното присъствие на мерзкото същество, чието кошмарно лице се разцепи от заканителна усмивка.

— Таерин… — прошепна то и се отправи към жреца, протегнало мускулести ръце с разперени пръсти.

Черният елф отстъпи назад, извадил кинжала си, но на лицето му се четеше ужас и объркване. Казарада също бе занемяла от шока. Дори тя не бе виждала такова извращение с природата, даже в Иррхас-Аббат.

Тамарай изтегли сабята си с изражение на мрачна решителност.

— Наистина имаш могъщи врагове, Таерин — каза тихо той и пристъпи напред към създанието.

Легион замахна със силната си ръка към светлия елф, но морякът отскочи настрани и свали рязко сабята си. Крайникът на създанието падна и тревата наоколо се опръска със златиста кръв, която кощунствено изпълни въздуха с благоухания.

Легион погледна към светлия елф и се обърна грациозно към него, а Тамарай замахна отново. Застиналата усмивка не напусна лицето на създанието дори когато главата се търкулна на земята. Едрото тяло падна на колене, а след това се просна на земята. Маранята около него стана по-гъста и го погълна, а то самото сякаш се разтвори вътре.