Черната корона

— Е, момчета — каза тя, — трябва да си кажем нещо честно, не мислите ли?

Таерин не благоволи да отвърне на думите ѝ, а остана загърнат в черната си роба, спуснал ниско качулката над лицето. Приличаше на сърдит прилеп. Тамарай изсумтя нещо неопределено, с което за пореден път потвърди впечатленията ѝ, че няма никакъв интерес към нея.

— Аз не съм грозна, нали?

— Не — отвърна, смаян от откровения въпрос, Тамарай, — как може да си го помислиш?

— Аз не мога да преценя — долетя обаче ехидният отговор на Таерин, — през повечето време си увита като какавида, но отвътре надали ще изхвърчи пеперуда.

— Не съм обаче и глупава — продължи вампирката, без да му обръща внимание.

— Едва ли, щом си стигнала жива от Иррхас-Аббат до Брулените брегове — съгласи се Тамарай.

— Аз ще се въздържа от коментар — късо изрече Таерин.

— Неколкократно изразих желание да стана близка с някого от вас — каза Казарада.

— Забелязах — отвърна Таерин, — като зайка си.

Тамарай замълча сконфузен.

— Но нито един от двамата не прояви интерес — не се спря вампирката, — от което стигнах до извода, че след като проблемът не е в мен, е във вас.

— Предполагаш прекалено много — повиши глас Таерин, но Казарада не се отказа.

— Вие и двамата сте от отсрещния бряг на дъгата, нали така?

Настана гробовна тишина, нарушавана само от пляскането на копитата в рядката кал.

— Това не е твоя работа — отвърна накрая Тамарай.

— За пръв път да кажеш нещо умно — допълни Таерин, — не мога да повярвам, че бивам разпитван за това от някаква немъртва.

— Ами другите теми за разговори са вечната слава на господаря Рамакар, което омръзва след осмия час повтаряне на едно и също — отвърна вампирката, — а и просто исках да разбера дали нещо не ми е наред. Та кажете, права ли съм? Вие си падате по момчета!

— Аз съм верен единствено на моя бог! — отвърна някак прекалено бързо Таерин.

— Не желая да обсъждам този въпрос — отсече Тамарай, — тези неща са лични и те моля да не ги споделяш с никого.

— Богове — въздъхна Казарада, — вие не само сте сбъркани, но и имате проблем с това.

— Единственият ми проблем е, че те срещнах! — отвърна Таерин. — Изобщо не искам да продължавам с тази тема, чуваш ли!

— Жрецът е прав — отговори Тамарай.

— Печално единомислие — констатира Казарада. — А сега ми обяснете с думи прости защо реагирахте, все едно ви казах, че сте прокажени.