Кръвен обет [bg]

— Някъде четиринадесет века — потвърди ректорът. — Значи наистина си ти… В началото не вярвах. Не исках да повярвам. — Той бавно си пое дъх. — Вярвах, че изминалото време показва, че Крезимир няма да се върне. Вярвах, че е време за промяна. Смятах, че тревогите на Розалия са напразни, а Жулин живее в миналото. Вярвах, че сме сами.

— Моят народ никога не е оставал сам — рече Михали. — Останалите може и да са си отишли, но аз не го сторих.

— Какво направи на онези Бръснари? — попита Тамас.

Майсторът придоби недоволен вид.

— Те вече не съществуват — обясни той. Думите му бяха мрачни: това беше гласът на човек, сторил нещо нежелано. — За момент кипнах. Аз не обичам… — Михали замълча. — Те не почувстваха болка. Не обичам да наранявам хората.

Тамас го наблюдаваше мълчаливо. В главата му напираха стотици въпроси, но нещо го възпираше да ги зададе.

— Фелдмаршале — докладва изникналият край него Олем, — не успяхме да открием нито един от Бръснарите.

— Няма и да откриете — отвърна Тамас. И си пое дълбок дъх. — Той е бог, Олем. Истински бог от плът и кръв.

Това знание не му носеше щастие. Главата го болеше. Стомахът му се бунтуваше.

— Това не е добре.

Олем замислено се взираше в Михали.

— Защо? Не е ли добре, че е бог?

Тамас погледна към небето. Денят беше прекрасен, топъл, без да е горещ, прохладен, без да е ветровит, с приятно меко слънце.

— Защото — каза фелдмаршалът — Михали не е единственият бог. Съществува Крезимир. Това означава, че Крезимир може да бъде призован. Означава, че Крезимир ще ме потърси. Означава, че предупрежденията на Борбадор не са били измислица. А това не е добре.

Нечия голяма длан се отпусна върху рамото му. Михали бе застанал до него.

— По-лошо е — рече майсторът. — Бих съжалявал дори и ако ставаше дума само за теб, но…

Отвратително предчувствие споходи Тамас. Кракът му бе започнал да пулсира отново. Раздвижването му донесе остра болка. С мъка той овладя гаденето си.

— Какво имаш предвид?

— Той ще разруши цялата страна — рече Михали. — До последния човек и последното живо създание. Ще я изравни със земята.

— Защо?

— Брат ми не е от добрите богове — отвърна Михали. — За него ще е по-лесно просто да започне отново.

Тамас стисна пестници. Богове. Как можеше да се оправи с тях? Можеше ли изобщо да стори нещо?

— Тогава защо още не го е сторил?

Михали погледна към Южната планина.

— Брат ми се отправи на дълго пътуване. Не мисля, че той е възнамерявал да се върне. Но той ще бъде призован. Има хора, които се опитват да постигнат това, и други, които се опитват да го предотвратят. — Той се обърна към Тамас. — За теб вече е прекалено късно да се насочиш в това сражение. Аз ще се опитам да защитя Адро от него, но ти ще трябва да се погрижиш за себе си.