Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Ритуалът [bg]
Ритуалът [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Ритуалът [bg]

Электронная книга - «Ритуалът [bg]». Краткое содержание книги:

Дебютният роман на българския писател Радко Пенев е под редакцията на Ганка Филиповска. Криминалната история, написана в стила на Дан Браун, се развива в България и е свързана с мистериите на древните траки и техните вярвания в задгробния живот и във възможността смъртния човек да се превърне в бог, като извърши поредица от ритуали. Всичко започва с откриването на златен тракийски съд от иманяри, последвано от надпревара за намирането на останалите части от комплекта на тракийско съкровище, което служи в ритуала по обожествяване. Действието пренася главните герои през няколко от значимите древнотракийски археологически обекти като гробницата в Свещари и пещерата Утроба. Намесена е международна тайна организация, както и българската мафия. Авторът е морски офицер. За книгата той се базира на теориите на Александър Фол за религията на траките. Младият емигрант Петър Георгиев и докторът по археология Боряна Казакова преследват посланието на мистериозен надпис и се оказват въвлечени във вихър от събития, които ще застрашат живота им, но и ще променят изцяло представите им за света, за свръхестественото и отвъдното. Хилядолетна тайна лежи скрита в недрата на нашите земи. Светилищата на древните траки и до днес пазят следите от ритуали, превръщали хората в богове. Лидерът на могъща международна организация търси път към безсмъртието, а българската иманярска мафия няма да се спре пред нищо, за да се сдобие с уникално златно съкровище. Кой e Залмоксис и защо Сократ го нарича „цар, който е божество“? Какво се крие в сакрални за траките места като гробницата в Свещари, пещерата Утроба и остров Свети Иван? Какво е било предназначението на Боровското съкровище? В „Ритуалът“ Радко Пенев е използвал умело съвременните исторически познания за вярванията на траките, техните мистериозни ритуали, култа към Богинята и Тракийския конник, легендите за жреца Залмоксис и за Орфей, за да създаде интригуваща и заплетена история с много обрати, в която на карта е заложено бъдещето на човечеството.
1 ... 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180
Перейти на страницу:

Тя потръпна.

— А полицаят, който им е помагал? Онзи, заради когото избягахме от болницата?

— Той също. След като се възстанови, разбира се.

Петков се надвеси напред и продължи, потропвайки с молива по бюрото.

— Никога няма да стане същият човек, но ще оцелее. Ще остане в инвалидна количка до края на живота си, защото куршумът е засегнал някакъв нерв на гръбнака. Независимо от това няма да му се размине.

Зареяла поглед през прозореца, тя попита разсеяно.

— Онзи, който ръководеше всичко, Виктор. Какво точно му се е случило?

Валери Петков се размърда на стола си, завъртя молива между пръстите си и отговори стегнато.

— Влиза в учебниците.

— Моля?

— Влиза в учебниците като първия регистриран здрав мъж, който умира поради ухапване от пепелянка. Досега поне не е известен такъв случай. Особено за толкова кратко време. Вярно, здраво е нахапан, но… доста силна ще е била тази отрова — промърмори на себе си той. — Постоя замислен няколко секунди, после добави: — Старецът е добре, ако се интересувате — вече напусна страната. Истинското му име е Джейсън Бранд. Оказа се, че Виктор го е отвлякъл, за да си осигури път за отстъпление поради дипломатическия му статус. Предполагам, вече пътува за Австралия. Изобщо не ни го дадоха — министерството се занимаваше с него. От посолството бяха много настоятелни и формалностите се уредиха за нула време. Мисля, че ще ви потърсят, за да изразят благодарността си. Според показанията му, ако не сте действали толкова решително, той не е имал никакъв шанс.

Петър скръсти ръце на коляното си.

— Открихте ли истинската самоличност на Виктор? Така ли се е казвал наистина?

— Все още предстои да се уточни. Прави се проучване и в чужбина, ще отнеме време — полицаят поглади брадичката си. — Интересен е този… Не е оставил много, за което да се хванем.

— А ние?

— Какво за вас?

— Ще искате да свидетелстваме, предполагам?

Валери се засмя и двамата осъзнаха, че никога не го бяха виждали да се усмихва. Облегна се назад, захвърли молива на бюрото и отговори:

— Това няма да реша аз, а прокурорът. Но да, мога да предположа, че ще се наложи.

Наклони глава и добави през усмивка:

— Този път наистина не напускайте града. Колкото и да ви се иска веднага да започнете с проучванията, доктор Казакова. Дайте си почивка за още ден-два. Дайте възможност и на колегите да поработят, не спирайте разследването този път. — Погледна ги с искрящи очи и добави: — Поне дръжте телефоните си включени. Моля ви.

Двамата понечиха да станат, но полицаят ги прекъсна.

— Още нещо.

Те се обърнаха и го загледаха озадачено.

— Ако някога някак това тракийско съкровище се появи на бял свят, ще възникнат много въпроси, нали сте наясно с това?

Боряна кимна.

— Сигурни ли сте… — започна полицаят, но се поправи: — Напълно сигурни ли сте, че не знаете къде се намира?

— Категорично — отвърна Петър и го погледна открито в очите. — Никаква представа.

* * *

Разбира се, не се съобразиха с препоръката на Петков да не напускат града. Боряна звънеше по телефони, провеждаше срещи и организираше презентации и това отнемаше по-голямата част от деня им. Енергията ѝ сякаш бе безгранична.

През вечерите слизаха до малкото гранично селце, наливаха си чаша бяло вино и сядаха на най-горното от трите каменни стъпала пред входа на къщата. Онова, на което преди много години Петър бе сядал с филия в ръка. Огромният каменен блок дълго излъчваше топлината, събрана през деня. Обсъждаха и градяха планове за следващите дни. В миговете на тишина седяха притихнали един до друг, допрели рамена.

На третата вечер мобилният телефон на Петър звънна.

— Ало, Пете? Как си бе, леля?

Младият мъж се усмихна в настъпващия здрач.

— Добре съм, лельо Дочке. Все така, нищо ново.

Леля Евдокия се поколеба.

— Ама ти… Е, много хубаво, де. Добре е така. Аз само да питам кога ще се връщаш в Англия?

— Не знам още — отвърна ѝ той небрежно. — Смятам да поостана.

— Аааа… много хубаво, да, много хубаво. Ами аз… такова… Ти дали реши вече какво ще правиш с оная къща долу, а?

— Внезапно гласът на леля му се оживи. — Защото, да ти кажа, точно сега е моментът за продаване. Ама вече не на англичани, да знаеш. Не, на руснаци трябва. Нали ти казах за моята приятелка? Намерила е едни много богати. Веднага плащат, накуп.

— Лельо… — започна, но гласът от другата страна не спираше.

1 ... 171 172 173 174 175 176 177 178 179 180
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)