Ритуалът [bg]

Натисна с тяло напред, пренасяйки тежестта си, и освободи десния си крак. Запрати коляното си с всичката сила, която му беше останала, и почувства как то намери целта си.

Пръстите около гърлото му се отпуснаха и той жадно пое дъх.

Отстъпи назад и се помъчи да види къде да удари.

Светкавица разцепи въздуха над хълмовете и за миг освети вътрешността. Тъмните образи, размазани от прахоляка, носещ се из въздуха, го накараха да се вкамени.

Виктор се бе привел на две, притиснал ръце към слабините си. Над него, изтъкана от сгъстени черни сенки, нереалната фигура на неземно създание с развети коси протягаше ръце с извити пръсти. Туловището ѝ се бе извисило до тавана, заемайки цялото пространство. Косите обрамчваха продълговато лице, в центъра на което горяха две черни очи. Плътните му устни бяха разтеглени в злобна гримаса, разкривайки бездънна паст от непрогледен мрак.

Петър отстъпи още една крачка.

Ръцете на създанието се увиваха около Виктор, без той да подозира за това. Очите му не го изпускаха, изпълнени със злобна решителност.

Мъжът скочи напред точно преди сгърчените демонични пръсти да се сключат около тялото му и тъмнината да ги погълне отново.

Петър долови движението и се метна встрани. Виещите звуци на вихъра не му позволяваха да чуе нападателя си. Нещо го блъсна в лявото рамо и болката го ослепи. Стегнат юмрук профуча покрай ухото му и пропусна. Той светкавично изстреля дясната си ръка и сграбчи китката му. Така щеше да знае къде се намира тялото на нападателя. Насочи нов ритник напред, но Виктор го спря с лакът. Дръпна към себе си, за да опита отново, и тогава усети пробождането.

Болката бе непоносима и той отпусна ръка.

Ножът бе проникнал вдясно, точно под ребрата.

Ръката на мъжа се стовари върху рамото му и той се досети, че ще последва нов удар с ножа. Завъртя се встрани и с всичка сила замахна към мястото, където предполагаше, че се намира лицето. Ударът намери целта си. Замахна светкавично отново, без да обръща внимание на болката, която го парализираше. Отново улучи.

Ръката, която мачкаше рамото му, омекна.

Събра цялата си сила в един довършващ удар от долу на горе и изстреля юмрук. Пръстите му изхрущяха върху брадичката на невидимия мъж, усещайки как главата му полита.

Не знаеше какво е постигнал, затова отново отстъпи назад, извън обсега на ножа. Дишаше тежко, борейки се с болката. Стоеше изправен, с вдигнати в гард ръце, готов за нова атака, но нищо не се случваше.

Зави му се свят. Краката му се огънаха и Петър се свлече на пода, облегнал гръб на неравната стена на пещерата. Прекара пръсти по раната и докосна бликащата, гореща кръв. Животът му изтичаше през нея, знаеше го. Ножът бе попаднал в черния дроб, а това не му даваше никакъв шанс. Не и тук, в средата на нищото. Всичко щеше да свърши за няколко минути. Мислите му се замъглиха. Затвори очи.

Вихрушката спря така внезапно, както бе започнала.

Тъмнината бавно се разтваряше във въздуха, измествана от миниатюрни светещи точици.