Ритуалът [bg]

— Какво искаш тогава? — попита Русев. Гласът му прозвуча глухо и далечно.

— Да ме измъкнеш, разбира се. Каквото и да ти струва.

Махна с пистолета към него.

— Не забравяй, че изборът е между това и живота ти. Ти избираш — сви рамене. — Мен и двата варианта ме устройват.

— Добре — съгласи се с готовност Венци. — Ще го направя.

— Обаче — вдигна вежди иманярят, — ако решиш да се правиш на дявол — гърмиш. Нямаш повече животи.

Венци нямаше какво да губи. Необходимо му бе единствено време. Проклинаше се, че реши да се разправи с дебелака, преди да изчезне, но не можеше да направи нищо. Освен това той бе единствената съществена пречка. Би могъл да се скрие от полицията, но не и от хората на Златанов. Щяха да го издирят на всяка цена. Не и след… хвърли поглед, изпълнен със съжаление, към разпилените възглавници… след това. Славея трябваше да умре на всяка цена.

— Става. И двамата сме накиснати в едни и същи лайна. Ще те измъкна. Само че искам всичко, което ми дължиш. Това първо. Второ, аз ще изчезна и ти ме оставяш на мира.

Очите на иманяря щяха да изхвръкнат от орбитите си. Лицето му се зачерви. Изглеждаше, сякаш сърцето му е спряло.

Приближи се рязко до полицая и го зашлеви с пистолета през лицето.

Ударът попадна в дясната вежда и почти го ослепи. Силата му го отхвърли настрани и той се стовари върху пръснатите в безпорядък възглавници. Усещаше, че веждата, а може би и скулата му са сцепени и от тях шурти кръв. Болката измести всичко, но крясъците на Златанов успяха да достигнат до съзнанието му.

— Какво ти дължа, бе?! Ти за какъв се мислиш?! Пари искаш?!

Тежък ритник се стовари върху гърба му и го накара да изкрещи от болка. Знаеше какво го очаква. Бе го виждал и друг път.

Сви ръце под себе си в опит да запази лицето си от ударите, които щяха да последват. Нещо студено се допря до предмишницата на лявата му ръка. Студено и плоско. И остро. Внезапно болката отлетя, сякаш никога не я бе имало. Пръстите му се свиха около дръжката в стегнат юмрук.

Първият удар намери гърба му. Вторият натърти рамото му.

Надвесил тяло над него, Славея млатеше, без да обръща внимание къде удря.

Венци незабелязано постави лявата си ръка под тялото, докато държеше дясната близо до гърдите си, с насочено нагоре острие.

Преди да получи нов удар, полицаят се отблъсна с лявата си ръка, завъртайки тяло настрани. Едновременно с това дясната му ръка се стрелна като навита пружина нагоре. Блестящото острие проряза въздуха мълниеносно и потъна в тялото на иманяря.

Той спря с високо вдигната за удар ръка. В очите му проблесна изненада, която се измести от болка. Ножът бе попаднал в големия мускул на гърдите — там, където се свързват с рамото. Пистолетът изтрака на пода.