Прах от мечти

Техол вдигна ръка.

— Момент, преди този маниакален страх да е излязъл от контрол. Предайте на Скиптър Иркулас следното послание от крал Техол Ледерски. Свободен е да води тази война срещу баргастите — в защита на територията си и прочие — без страх от ледерийска агресия. Нито, добавям, на малазанците, чужденците имам предвид.

— Не можете да говорите от името на чужденците.

— Така е. Но Брис Бедикт и армията му са с тях, тъй че гарантирам, че няма да има никакво вероломство…

— Ха! Болкандо вече воюва със съюзници на чужденците!

— Което само показва колко нестабилен е прословутият Съюз Болкандо — изсумтя Бъг. — Оставете Болкандо сами да се оправят с бъркотията си. Колкото до малазанците, уверете Иркулас, че те не се интересуват от вас или от земите ви.

Емисарят беше присвил очи с изражение на дълбока, маниакална може би подозрителност.

— Ще предам думите ви. А сега, какъв дар трябва да върна на Иркулас?

Техол се почеса по брадичката.

— Как звучи един товар с коприни, лен, пръти качествено желязо и стотина сребърни кюлчета?

Мъжът примига изненадано.

— Мисля, че ще е най-добре да забравим прашасалите традиции — продължи Техол. — Сигурен съм, че Скиптър Иркулас ще се съгласи с мен. Хайде, вървете с благословията ни.

Мъжът се поклони и напусна, олюляваше се като пиян.

Техол се обърна към Джанат и се усмихна.

— Сега горкият кучи син ще трябва да върне реципрочно в натура — въздъхна тя. — Което най-вероятно ще го разори. Тези стари традиции неслучайно са оцелели, съпруже.

— Няма да се разори с товара, който току-що му пратихме.

— Но ще трябва да го раздели с бойните си водачи, за да откупи верността им.

— Бездруго щеше да го направи — каза Техол. — А откъде идва тази безумна идея за откупуване на вярност? Това е терминологично противоречие.

— Парите задължават — обясни Бъг. — Даровете налагат чест над получаващия. Ваше величество, сега трябва да говоря с вас като Цеда. Това пътуване, което подготвя Брис, е по-притеснително, отколкото мислехме отначало. Боя се за неговата съдба и за съдбата на легионите му.

— Допускам, че това е свързано с неизвестните мотиви на малазанците — каза Джанат. — Но Брис не е длъжен да ги придружи отвъд Пустинните земи, нали? Всъщност намерението му не е ли да се върне веднага щом този район бъде прехвърлен успешно?

— Уви, вече вярвам, че Пустинните земи са най-голямата опасност, която ги очаква. — Бъг се поколеба и добави: — Кръв е проливана по онези древни земи. Ще се лее още.

Техол се надигна от трона с ак’ринския дар в ръцете. Протегна го настрани и един слуга притича да го вземе.

— Не вярвам брат ми да е толкова в неведение за тези опасности, както си мислиш, Бъг. Странстването му в света на мъртвите — или където там беше — го промени. Което не е изненадващо, нали? Във всеки случай не мисля, че се върна в света на живите просто за да ми прави компания.