Прах от мечти

— Явно нищо не може да се направи — каза крал Техол, вдигна ак’ринския дар, огледа го и въздъхна.

— Никакви предложения ли, ваше величество? — попита Бъг.

— Объркан съм. Предавам се. Непрекъснато се опитвам, но трябва да призная: безнадеждно е. Скъпа съпруго?

— Не питай мен.

— Голяма помощ си, няма що. Къде е Брис?

— С легионите си, съпруже. Подготвя се за марш.

— Приоритетите на този човек са пълна бъркотия. Помня колко се отчайваше майка ни.

— От Брис ли? — попита Джанат изненадано.

— Е, не. От мен предимно. Все едно. Проблемът е, че сме изправени пред бедствие. Такова, че би могло да нанесе дълбока рана на тази нация за идните поколения. Нуждая се от помощ, а виждам как никой от вас тук не може да измисли и едно полезно предложение. Съветниците ми са по-жалки и от човека, когото уж трябва да съветват. Положението е нетърпимо. — Замълча, след това се намръщи на Бъг. — Какъв е протоколът? Намери ми оня дипломат, за да мога отново да го изпъдя… не, чакай, повикай ми емисаря.

— Сигурен ли сте, ваше величество?

— Защо да не съм?

Бъг посочи дара в ръцете на краля.

— Защото все още сме безкрайно далече от намирането на подходящ ответен дар.

Техол се наведе напред.

— И защо, скъпи канцлер, е така?

— Защото никой от нас няма идея какво представлява това нещо, ваше величество.

Техол се намръщи.

— Как може това нещо да надвие най-великите умове на кралството?

— Не мисля, че сме ги пробвали все още — измърмори Джанат.

— То е кост, еленов рог, с инкрустирана перла и има две дръжки. — Техол изчака, но никой от двамата нямаше какво да добави към това сбито описание. — Поне си мисля, че са дръжки…

Джанат затаи дъх, след това отрони:

— О!

Крал Техол се почеса по брадичката.

— Най-добре емисарят да почака още малко според мен.

— Разумно решение, ваше величество.

— Подобни мнения са безценни, Бъг. Е, скъпа съпруго, дали да не се оттеглим в покоите си за по-нататъшно проучване на това, хм, приношение?