Сделката на капитан Ворпатрил

— Някой пострадал ли е сериозно? — прекъсна го Тедж.

— И двамата, но ще оцелеят. През следващите два часа тънахме в догадки, никой не знаеше какво точно става и така докато медиците не успяха да свестят Звездичка. След това, както и сам можеш да се досетиш, стана страшно. Особено след като някакъв глупак… след като някой се сетил да звънне посред нощ на майка ти и Саймън.

— А — измънка Иван Ксав и пристъпи от крак на крак.

— Звездичка се кълнеше, че в бункера има оцелели, макар скенерите да не отчитаха нищо. Момчетата от спасителния отряд докладваха, че през тунела не може да се проникне, и тогава дойде ред на инженерния корпус. Горе е истински цирк, сериозно.

Иван Ксав погледна нагоре и изкриви устни. Отиде при първия войник и му каза:

— Съобщете на командващия си офицер, че районът трябва да се третира като зона на биологично замърсяване втора степен. Най-малко.

Войникът се обърна да го погледне.

— А вие сте?… О! Капитан Ворпатрил. Слушам, сър. — Вдигна комуникатора към устните си и предаде съобщението.

Войникът от инженерния корпус, който клечеше над контролния си панел, чу това и спря да диша, но след малко се отказа и продължи работата си.

Иван Ксав се върна при Тедж и Би и каза:

— Лично аз бих го обявил за пета степен, но бабо-тъщата ми едва ли би се съгласила. Да се надяваме, че втората степен ще обезкуражи кандидат-туристите, докато някой не смогне да организира екип от оценители, които да слязат тук и да направят инвентаризация. Това място ще има нужда от сериозна охрана. И от охрана на охраната.

— Е, Арките явно са уцелили мястото… — каза замислено Би. — Тук наистина ли има съкровище, или Звездичка е преувеличила от страх, че иначе няма да ви изровим?

Вместо да му отговаря с думи, Иван Ксав го заведе да му покаже кутията с печатни кинжали, към които, изглежда, беше развил собственическо чувство. Лицето на Биърли моментално се изопна.

— И това го намерихме в първия сандък, който отворихме, представи си — каза Иван Ксав. — Да не ти разправям какво имаше в другите. Плюс половин тон или там някъде златни монети от времето на Окупацията.

Биърли плъзна бавно поглед по морето от сандъци и кашони, после се дръпна настрани и на свой ред вдигна комуникатора си към устните си.

Тедж се върна при изхода и взе да се мотае около войника от инженерния корпус, който все така ръчкаше лостчетата и бутоните на дистанционното си, и го чу да казва:

— Браво, Търсачке, добро момиче! — После вдигна глава към Тедж с широка усмивка, която внезапно разкри истинската му възраст… е, не точно, момчето едва ли беше на четиринайсет… въпреки военната униформа. — Намерила ги е. Следват я насам.

Тедж и Биърли подадоха глави през отвора, вперили със затаен дъх поглед в тунела… и ярката светлинка, която се появи след малко… и двата кални силуета, които се влачеха изтощени и премръзнали след нея.