Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
Стана така обаче, че щом кръгът се затвори, плочата увисна за кратко във въздуха, а после като по магия се издигна нагоре. „Ура за гравитационните теглещи лъчи!“
Студена сивкава светлина изпълни помещението заедно с прилив на хладен въздух. Чак сега Иван си даде сметка колко задушно и влажно е било тук — трябваше и сам да се сети, ако не по пътя на логиката заради бройката на хората, които дишаха ограниченото количество въздух, то заради собственото си засилващо се главоболие. Но пък за главоболието му бе имало толкова много други причини, че… Овалната плоча на техния импровизиран вход простена, помръдна, после отскочи рязко назад в разширението на тунела. Подът и стените на тунела бяха влажни, но вода нямаше. Въздушното течение стана много силно, като вятър, после отслабна значително.
Войник в планетарна полуброня се спусна с въже през дупката на тавана. Драматичната му поява изгуби част от ефекта си, когато войникът се приземи накриво върху купчина сандъци, които се сринаха заедно с него, макар че той бързо скочи на крака. Арките в помещението благоразумно вдигнаха ръце с дланите напред — знак, че не са въоръжени. Втори войник се спусна до първия, който крещеше превъзбудено в комуникатора на китката си:
— Влязохме, сър! Намерихме ги!
Третият новодошъл беше последният човек, когото Иван очакваше да види провиснал в края на въжена сбруя — Биърли Ворутиър, силно смутен в тази си неочаквана роля и вид. Наистина изглеждаше комично — с части от военна полуброня, нахлузени върху омачкания му цивилен костюм. Иван връчи на Тедж кутията с безценните кинжали и се спусна да помогне на Биърли, който падаше право към поредната купчина сандъци.
— Мразя високото — простена Би, докато Иван му помагаше да си стъпи на краката.
— Аз пък мразя дълбокото — отвърна Иван.
— Е, всекиму своето.
— Явно.
23.
Тедж откъсна поглед от сивия кръг прекрасно бараярско небе, насечено от силуетите на изтегляща се строителна техника, остави настрана безценните ножове на Иван Ксав и се приближи навреме да пресече зараждащата се караница между него и Биърли на тема „защо се забавихте толкова“.
— Видяхте ли Риш и Чер? — попита настоятелно.
Биърли се обърна и я погледна.
— Не. Не са ли с вас? Звездичка се надяваше, че може да са тук.
„Звездичка е спасена? И това е нещо…“
Тедж поклати глава.
— Бяха в тунелите, когато избухна бомбата — каза тя и посочи овалния отвор в стената. — Оттогава не сме ги виждали. Бяхме в капан тук заради покачващата се вода, а те… не знам.
— Видях само Звездичка — каза Би. — Тя е малко… тоест беше малко… сега чака горе с… с всички.
Измъкна се от сбруята си и тръгна с бърза стъпка към изхода.
Вторият войник, който междувременно беше коленичил до отвора към тунела и подреждаше някакво оборудване, вдигна отривисто ръка и каза:
— Моля изчакайте, сър. — Взе в ръце една дистанционна сонда и я насочи. — Тръгвай, Търсачке! — Малкото гравитационно устройство включи прожектора на муцунката си и излетя към сенките, а войникът насочи вниманието си към малкия контролен панел.
Иван Ксав хвана Биърли за рамото и го дръпна назад.
— Тези са от инженерния корпус — каза му тайнствено. — По-добре не им се пречкай.
— Но — заекна Биърли, — ако тя още е там, ъъ, ако те са там…
— Ако са там, след няколко минути ще го знаем, без да се налага да пращаме втори отряд, който да спасява първия. Лейди гем Естиф смята, че след експлозията и наводнението тунелите са опасно нестабилни.
Би помрънка още малко, после се огледа и опита да преброи наличните хора. Не му се получи от първия път, нищо че мърдаше устни и пръсти.
— Значи… всички Арки, включително ти, Иване, са налице, с изключение на Чер и Риш? А тези тримата? Кои са и откъде са се взели?
Имола и неговите две горили тъкмо идваха на себе си.
— Този е сер Виго Имола — каза Тедж. — Много лош човек, когото ИмпСи трябва да арестува незабавно. Другите двама са неговите злощастни наемници. Определено не са извадили късмет с шеф като него. Предполагам, че вече сами са стигнали до същия извод. Освен това Имола всъщност не е истинското му име.
— А, ясно. Така или иначе го търсехме.
Биърли тръгна към първия войник, който беше събрал Арките около себе си и ревеше по военному. Доста дружелюбно всъщност, но все пак ревеше:
— Слушай! Първо! Някой нуждае ли се от спешна медицинска помощ?…
Когато Биърли се върна, Иван Ксав попита:
— Е? Докато ние седяхме цяла нощ в съкровищницата и разсъждавахме върху истинската природа на богатството, какво правеше ти?