Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
Алиена осъзна, че трябваше да запази бодрост, за да не го обезсърчи съвсем.
— Има и други работи, тази не е единствената — каза му тя, докато крачеше по разкаляната улица.
— Какво друго бихме могли да правим?
Не му отговори веднага. Стигнаха северната стена на града и завиха наляво, на запад. Тук бяха най-бедните къщи, вдигнати до стената и най-често не повече от навеси, а тъй като нямаха задни дворове, улицата беше потънала в мръсотии. По някое време Алиена заговори:
— Помниш ли как в замъка идваха момичета понякога, когато за тях вече нямаше място у дома им, а още нямаха мъж? Татко винаги ги приемаше. Работеха в кухните или в пералната, или в конюшните, и татко им даваше пени на светите дни.
— Мислиш ли, че можем да живеем в замъка Уинчестър? — попита Ричард със съмнение.
— Не. Няма да приемат хора, докато кралят го няма — сигурно имат повече хора, отколкото им трябват. Но в града има много богати хора. Някои от тях би трябвало да търсят слуги.
— Това не е работа за мъж.
Искаше й се да отвърне: „Защо ти не измислиш нещо, вместо да намираш слабости в моите предложения?“ Но го премълча и вместо това каза:
— Нужно е само един от нас да поработи достатъчно, за да спечели пени и тогава ще видим татко и ще го питаме какво да правим по-нататък.
— Добре. — Ричард не възрази на идеята да работи само един от тях. Особено след като това най-вероятно щеше да е Алиена.
Отново завиха наляво и навлязоха в един квартал на града, наречен „Еврейския“. Алиена се спря пред голяма къща.
— Тук трябва да имат слуги.
Ричард се стъписа.
— Не може да работим за евреи, нали?
— Защо не? Няма да прихванеш ереста на хората както им хващаш бълхите, нали?
Ричард сви рамене и влезе след нея.
Беше каменна къща. Като повечето градски домове, имаше тясна фасада, но продължаваше много навътре. Озоваха се в преддверие, заемащо цялата ширина на сградата, с огнище и няколко пейки. Устата й се навлажни от миризмата от кухнята, макар да беше по-различна от обичайното готвене, с чуждоземни подправки. От задната част на къщата дойде младо момиче и ги поздрави. Имаше мургава кожа и кафяви очи, и им заговори учтиво:
— Искате ли да видите златаря?
Златар беше, значи.
— Да, моля — отвърна Алиена.
Момичето се скри отново, а тя огледа наоколо. На златар му трябваше каменна къща, разбира се, да му пази златото. Вратата между тази стая и задната част на къщата бе направена от тежки дъбови дъски, обковани с желязо. Прозорците бяха тесни и много малки, за да не може някой да се качи през тях, дори дете. Алиена си помисли колко късащо нервите трябваше да е, да държиш цялото си богатство в злато или сребро, което можеше да бъде откраднато за един миг и да останеш пълен несретник. После си спомни, че баща им беше богат с много по-нормално богатство — земя и титла — и въпреки това бе изгубил всичко за един ден.
Златарят излезе. Беше дребен мургав мъж и ги загледа с присвити очи и намръщен, сякаш оглеждаше малко бижу и преценяваше стойността му. След миг като че ли ги оцени и каза:
— Имате нещо, което искате да продадете ли?
— Добре ни оценихте, златарю — отвърна Алиена. — Досетихте се, че сме от благороден дом, но сега сме в окаяно положение. Само че нямаме нищо за продан.
Мъжът я погледна угрижено.
— Ако търсите заем, боя се, че…
— Не очакваме някой да ни заеме пари — прекъсна го Алиена. — Както нямаме нищо за продан, така нямаме и нищо за залог.
Той се поуспокои.
— Тогава как мога да ви помогна?
— Бихте ли ме взели за слугиня?
Мъжът се стъписа.
— Християнка? Разбира се, че не! — Чак потрепера от мисълта.
Алиена се разочарова.
— Защо не? — примоли се тя.
— Никога не бих го направил.
Почувства се много обидена. Идеята, че нейната религия ще е отблъскваща за някого, бе унизителна. Спомни си умната фраза, която беше казала на Ричард.
— Няма да прихванеш религията на хората както хващаш бълхите им.
— Хората в града ще възразят.
Алиена не знаеше дали използва хорското мнение само за повод, но все пак можеше да е вярно.
— Май ще е по-добре да потърся при някой богат християнин тогава.
— Струва си да опиташ — каза той не много убедено. — Да ти кажа нещо откровено. Разумен човек не би те наел за слугиня. Свикнала си да заповядваш и много ще ти е трудно да привикнеш да си от другата страна. — Алиена понечи да възрази, но той вдигна ръка да я спре. — О, знам, че ще се стараеш. Но през целия ти живот други са ти слугували и дори сега чувстваш дълбоко, че нещата трябва да се подредят така, както ще е добре за теб. От родените благородници не се получават добри слуги. Непокорни са, упорити, неразумни, докачливи и си мислят, че се трудят усърдно, макар да вършат по-малко от всеки друг — така създават неприятности сред другите в домакинството. — Мъжът сви рамене. — Казвам го от опит.