Устоите на Земята (Част първа)
- Автор: Фоллетт Кен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Устоите на Земята (Част първа)». Краткое содержание книги:
Алиена прекоси потока и се приближи към хората, които работеха при коритото. Хвърлиха й бегли погледи и продължиха работата си. Земята около тях беше навсякъде мокра и момичето забеляза, че работеха боси. Като разбра, че няма да спрат и да я питат какво иска, каза високо:
— Майсторът ви тука ли е?
Жената й отговори, като врътна глава към задната част на работилницата.
Алиена подкани Ричард да я последва и влязоха през порта в двор, където на дървени рамки се сушаха ивици плат. Видя един мъж, който оправяше наведен плата на една от рамките.
— Търся майстора — каза тя.
Той се изправи и я погледна. Беше грозен мъж, едноок и леко изгърбен, сякаш се беше прегъвал над рамките за сушене толкова много години, че вече не можеше да стои съвсем прав.
— Какво има?
— Вие ли сте майсторът тепавичар?
— Върша тая работа има-няма от четирийсет години, от момче още, тъй че надявам се да съм майстор, да. Какво искаш?
Алиена разбра, че си има работа с човек, който винаги държи да покаже колко е остроумен. Заговори смирено:
— Двамата с брат ми си търсим работа. Ще ни наемеш ли?
Той помълча, докато я оглеждаше от глава до пети.
— Иисусе Христе и вси светии, какво бих могъл да правя с вас, ако ви взема?
— Ще правим каквото и да е — отвърна Алиена. — Трябват ни малко пари.
— Не ставате за мен — рече мъжът пренебрежително, обърна им гръб и се захвана отново с работата си.
Алиена нямаше да се примири току-така.
— Защо не? — заговори тя ядосано. — Не просим, искаме да си заработим нещо.
Той отново се обърна към нея.
— Моля — добави тя, колкото и да мразеше да се моли.
Мъжът я изгледа с досада все едно, че гледаше куче и се чуди дали да си прави труда да го изрита. Но тя усети, че е изкусен да й покаже колко е глупава и колко той е умен, за разлика от нея.
— Добре — въздъхна майсторът. Ще ви обясня. Елате с мен.
Поведе ги към коритото. Мъжете и жените вадеха изтепаното платно от водата и го навиваха на топ. Майсторът заговори на жената:
— Ела тука, Лизи. Покажи си дланите.
Жената послушно се приближи и изпъна ръцете си. Бяха загрубели и червени, мазолести и с напукана кожа.
— Опипай ги тия — каза й майсторът.
Алиена докосна дланите на жената. Бяха студени като сняг, покрити с мазоли, но най-смайващото бе колко груби бяха. Погледна своите ръце, докато държеше нейните: изведнъж й се сториха меки, бели и много малки.
— Тя държи ръцете си във вода от малка, затова е свикнала — каза майсторът. — Ти си различна. Няма да оцелееш до заранта на такава работа.
Искаше й се да му възрази, да му каже, че ще свикне, но не беше никак сигурна. Преди да е успяла да отвърне, Ричард заговори:
— Ами аз? По-едър съм от двамата мъже тук — бих могъл да върша тази работа.
Вярно, по-висок беше и по-широк в раменете от двамата, които боравеха с бухалките. А и с боен кон можеше да се оправи, напомни си Алиена, тъй че трябваше да може да тепа плат.
Двамата навиха плата и единият метна топа на рамо да го отнесе в двора за съхнене. Майсторът го спря.
— Дай на младия лорд да опита тежестта на плата, Хари.
Мъжът на име Хари вдигна плата от рамото си и го сложи на рамото на Ричард. Ричард се огъна под тежестта, надигна се с огромно усилие и се смъкна на колене така, че единият край на топа се отпусна на земята.
— Не мога да го нося — изпъшка той.
Мъжете се разсмяха, майсторът ги изгледа тържествуващо, а Хари взе отново плата, метна го на рамото си с приучено движение и го понесе. Майсторът каза:
— Това е друг вид сила, идва от това, че трябва да работиш.
Алиена беше ядосана. Подиграваха й се, докато тя искаше само да си намери честен начин да изкара едно пени. Майсторът просто се забавляваше, като я правеше на глупачка. Сигурно щеше да продължи, докато тя го оставеше, но изобщо нямаше да ги наеме с Ричард.
— Благодаря ви за добрината — каза тя много язвително, обърна се и тръгна по улицата.
Ричард беше притеснен.
— Беше тежко само защото бе толкова мокро! Не го очаквах.