Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Тя сключи отново пръсти, огъна ги назад и напред после постави лакти на облегалките на стола и подпря брадичката си с показалец.
— Нека се върнем на бягството. Приемам обяснението ти за лесния достъп до стрелолиста, но… когато си излетял… е било почти светло. Никой ли не видя твоето отлитане? Никой ли от онези воини с орлови очи от околните постове не стреля по теб?
— Не, мадам. Аз бях радостен, разбира се, че не стреляха, и също като вас намерих това за малко странно. Може би беше свързано с факта, че по това време двамата летописци не бяха в селището. Както вече споменах, племето винаги изглежда по-сплотено, когато те са наблизо. — Стив спря, сякаш да обмисли какво да каже. Всъщност беше пресметнал всичко. Досега — с изключение на непредвиденото разкриване на странния навик на стария мют да се уединява през нощта — всичко вървеше по план. Началото беше малко мъчително, но той се беше възстановил блестящо. „Напред и нагоре, Брикман.“
— Един техен отряд ме проследи, но аз бях високо и скоро те изостанаха в планините. Оттогава и особено през последните няколко дни се чудех защо се отказаха толкова лесно… и преди всичко защо допуснаха да построя стрелолиста.
Фран повдигна вежди.
— И?…
— Мадам, единственото, което можах да измисля, бе, че са искали да избягам. Затова не ме убиха още в началото, когато паднах в нивата. Искали са да донеса едно послание.
— И какво е това послание, Стивън?
— Талис…
— Достатъчно! — грубо го прекъсна Фран, натисна един бутон на видеото и каза в микрофона на масата: — Пренавийте лентата и ми дайте апаратура за редактиране. — Гласът й беше твърд, властен, съвсем различен от този, с който беше водила заседанията през последните няколко дни. Беше интересно да видиш как маската пада. Смразяващо и в същото време вълнуващо.
Очите на Стив срещнаха нейните. „Прав бях — помисли той. — Ти си от Семейството!“
Фран отвърна на погледа му. „Сега той знае. Знае!“
Фран бързо пренави част от лентата, после натисна клавиша „Стоп“ и включи на възпроизвеждане.
— „… един техен отряд ме проследи, но аз бях високо и скоро те изостанаха в планините. Оттогава и особено през последните няколко дни се чудех защо се отказаха толкова лесно…“
Фран натисна клавиша „Стоп“, след това премина на запис и се обърна към Стив.
— Благодаря, Стив. Всички бяхме много впечатлени от твоя подробен и изключително интересен разказ. Тъй като няма други въпроси, обявявам заседанието за закрито. Съветът се оттегля да разгледа показанията ти и искането ти за повторно назначение в надземно бойно отделение.
Когато оценителите станаха, Стив скочи от стола и застана мирно. Никой не се обърна да го погледне. „За какво, по дяволите, беше всичко това“ — чудеше се той? Беше прав за тъмнокосата дама. Тя беше Семейството. В известен смисъл това беше комплимент. От онова, което беше казал вуйчо Барт, беше ясно, че неговото връщане е толкова приятно, колкото повреда в главния реактор. При дадените обстоятелства не беше изненадващо, че Първото семейство е назначило специален човек по неговия случай… но защо тя се беше паникьосала при споменаване на пророчеството за Талисмана?
Двама военни полицаи го заведоха до съседната столова и го оставиха да изпие чаша КорнКолд с лед през сламка, докато те разговаряха с друга двойка седнали наблизо чорбари. Стив взе бургера си с боб и се насили да го изяде. Преди да попадне в плен при мютите храната във Федерацията му беше харесвала, понеже не познаваше нищо друго. Мютската храна беше отвратителна на вид, но след като гладът го беше принудил да преодолее началното си отвращение, той толкова бе свикнал с нея, че сега небцето му не можеше да се пренастрои на безвкусната храна в трапезарията. Беше апетитна почти колкото стара подметка.
— Нещо против да ти правя компания?
Стив вдигна глава и видя Чизъм. Държеше табла с храна.
— Заповядай…
Чизъм сложи таблата на масата, седна до Стив и погледна часовника си. Беше дванадесет и пет.
— Днес сте свършили рано.
— Да — изръмжа навъсено Стив. — Сигурно съм казал нещо, което не трябва. — Той се намръщи. — Съветът се оттегли да вземе решение.
— Как мина?
Стив вдигна рамене.