Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Стив потри врат и се замисли.
— Тя ще иска да се възползва от възможността, стига и ти да искаш. Достатъчно е само да кажеш.
Стив въздъхна.
— Не знам. Не искам дай създавам неприятности.
— Няма дай създадеш никакви неприятности. — Чизъм заговори още по-тихо. — Имам приятели. Мога да го уредя. Три, четири часа. Няма проблем.
— Къде?
— Няма значение къде. „Да“ или „не“?
— Не. Не мога… слушай, хм… ще помисля.
Чизъм го хвана за рамото.
— Добре. Но не го отлагай много. За уреждане на тези неща трябва време.
Стив погледна охраната си и двамата свободни от наряд полицаи, с които говореха. Погледът му беше привлечен отново от отличителните знаци на раменете им: два обърнати бели триъгълника, разположени връх срещу връх със светлосин триъгълник между тях. Паметта му накрая попадна на точната клетка и той си спомни момента от своето детство, когато същият образ се беше запечатал в ума му. Погледна Чизъм и каза:
— Най-после разбрах къде съм. Това е Белият дом. Лицето на Чизъм не изрази нищо.
— Това безпокои ли те?
— Не… Винаги съм знаел, че някой ден ще дойда тук.
Чизъм се засмя и излезе.
В пет и половина, точно когато Стив беше опитал всички известни му начини да остане спокоен, двамата военни полицаи извадиха картата с отбелязан постигнат висок резултат от играта за убийство на мюти и го върнаха при оценителите. Стив отново застана мирно пред стола. Осемте оценители влязоха един подир друг, застанаха на местата си около масата с форма на полукръг и зачакаха почтително председателката в яркочервена тога.
Фран влезе, зае мястото си и им кимна да седнат, после приглади косата си, стисна за момент ръце под брадичката си, отпусна ги на масата и каза:
— Седни, Стив.
Разбира се! Как бе могъл да пропусне това! Този жест с ръцете. Сигурно го беше виждал хиляда пъти на видеокасетата с филма „Вдъхновения“, разпращана от Генералния президент.
Фран се прокашля и почна:
— Стивън. В деня на откриването казах ясно, че този съвет няма юридическа функция. Главната ни задача беше да оценим характера и съдържанието на твоите свидетелски показания и на база на чутото да направим някои наблюдения и препоръки. Записът на тези заседания и нашите заключения заедно с твоето искане за ново назначение в надземно бойно подразделение ще бъдат предадени по-нагоре. Там могат да решат да приемат препоръките ни, да ги променят или да ги отхвърлят. Може дори да бъдеш разпитан повторно. Крайното решение, засягащо бъдещето ти, зависи от тях. То може да бъде повече или по-малко благоприятно от онова, което ще препоръчаме ние, но и в двата случая, след като те решат твоя случай, не може да ти помогне никакво възражение. Ясно ли е?
— Да, мадам!
— Добре — каза Фран. — Сега, преди да си информиран за препоръките на съвета, бихме искали да запишем нашето възхищение от упоритостта и куража, които си показал като пленник на мютите, и от проявената забележителна инициатива, за да можеш да избягаш по въздуха. Това само по себе си е блестящ подвиг и заслужава най-висока похвала.
„Това е нещо много повече“ — помисли Стив. Радостна топлина се разля по тялото му, когато тъмнокосата председателка продължи:
— Ние бяхме много впечатлени също от големите подробности в голяма част от твоите показания, отнасящи се до оръжията, тактиките и ежедневната дейност на мютите. Убедена съм, че това ще има огромна стойност за Федерацията. Ти трябва да бъдеш поздравен за проявеното при постоянната смъртна заплаха хладнокръвие, непоколебимата си лоялност към Федерацията и за твърдостта си при онези отвратителни условия. Поведението ти в това отношение може да служи за пример.
„Адски вярно — каза си Стив. — Всичко това е много добре. То трябва да означава златни крила и най-малко лейтенантски пагони. Плюс идентификационна карта от високо ниво… Не би отказал да командва някое от подразделенията във фантастичната кула, която беше видял в Сан Джасинто Дийп. — Да, продължавай, мадам, чудесно…“
— Обаче — продължи Фран — ние не можем да пренебрегнем факта, че нищо от това не е постигнато, без за него да е платено. Ще е наивно да очакваме някоя нормална човешка личност да се появи след продължителен период на съвместно съществуване с напълно чужди видове без симптоми на културен шок.