Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
Глава 5
Когато се събуди на петия ден, Стив знаеше, че оценителите днес ще го разпитват за бягството му. Това беше моментът, за който се тревожеше — и с основание, — защото обяснението, което беше решил да даде за построяването на планера, беше изцяло съчинено. Беше решил да каже на съвета, че след като е получил ножа на Нейлър и е откраднал някои инструменти, е избягал от мютите и се е върнал на мястото, където племето е оставило свалените планери. И там, работейки сам, е възстановил достатъчно части да построи планера — задача, която му е отнела две седмици.
Като се замисли, Стив разбра, че тази история е чудовищно неправдоподобна и не се връзва с останалата информация, която бе дал за мютите. Например, ако са толкова добри в бягане, проследяване и ловуване, как е могъл да избяга и през двете седмици, които са му били необходими да построи планера, не е бил открит?
Изпускането на някои факти по време на този вид разпит беше относително лесно, при условие че историята е последователна. Ако те хванат, можеш, при условие че си надарен с гъвкав мозък и пъргав език, да го обясниш с лоша памет или неправилно разбиране на въпроса. Но при представяне на грижливо изтъкана мрежа от лъжи човек поема голям риск. Неизбежно се налага да казва все повече лъжи, за да подкрепи първите. Достатъчно е един оценител да се усъмни в нещо и всичко отива по дяволите. Достатъчно е някой да се хване за един свободен край, за да се разнищи цялата мрежа.
Стив беше истински затруднен. Освен потенциално фаталната връзка с Клиъруотър всичко, което беше направил, беше да си осигури оцеляване, средства и възможност да избяга. Въпреки това той не искаше да разкрие пълната степен на сътрудничеството си с мютите, за да не се изтълкува това неправилно. Въпреки уверенията на младата председателка той нямаше голяма вяра в безпристрастността на съвета. Оценителите просто постъпваха така; според правосъдната система на Федерацията изправянето пред пълен състав оценители предполагаше виновност до доказване на противното.
Стив неочаквано реши да промени историята си. Щеше да се придържа толкова близко до истината, колкото бе възможно. Щом облаците на несигурността се вдигнаха, той можеше да вижда няколко хода напред и разбра, че това е най-доброто решение, което бе взел през цялата седмица.
Съветът зае местата си, тъмнокосата председателка направи знак на Стив да седне, сложи ръце на масата, сключи пръсти и се прокашля.
— Сега, Стив… разкажи за събитията, свързани с твоето бягство. По-специално как успя да построиш тайно планера.
— Не го построих тайно, мадам. Помогнаха ми мютите.
Шокът от отговора почти накара оценителите да подскочат.
— Ще ни обясниш ли как стана това? — попита Фран Джеферсън.
— Много просто, мадам. Открих, че те пазят парчета от планерите на Нейлър и Фазети. И двамата паднаха в гората, където беше селището на мютите. Предложих им сделка. Казах им, че ако ми помогнат да построя стрелолист — така те наричат нашите „Скайхок“, — ще ги науча да летят.
Председателката заби нокти в дланите си.
— И научи ли ги?
Лъжата дойде съвсем лесно.
— Не, мадам. — Той се усмихна. — Щом планерът беше завършен, избягах с първия полет.
По-голямата част от деня беше запълнена с въпроси и отговори как е проектирал и изработил стрелолиста и в частност — степента на участие на мютите.
Оценител 3, който беше напрегнат през цялата седмица, отново избухна.
— Направо не мога да повярвам на ушите си, момче! Да не искаш да ни кажеш, че си научил онези диваци как да строят планери?
— Не, сър — отговори Стив. — Не съм ги учил да правят нищо. Само им дадох възможност да приложат уменията, които те вече притежават. Умения, които ние напълно пренебрегваме… или за които дори не сме знаели. Ако ще преследваме целта си да си отвоюваме повърхността, не трябва да подценяваме способностите на мютите…
Оценител 3 го прекъсна:
— „Подценяваме“?! По дяволите, момче… ти току-що призна, че си повишил техните способности! Това, което си направил, е равносилно на предателство!
— Не, сър — твърдо каза Стив. — Вие неправилно разбирате положението. Повтарям: не съм ги учил на нищо. Нашата сегашна оценка на уменията на мютите е съвсем неправилна. Ако не кажа на този съвет какво съм видял… ако премълча, с цел да не си създам неприятности… това ще бъде предателство. Тогава ще заслужавам да бъда наказан, защото съм предал всичко, в което вярвам.