Звездни асове

— Значи вие сте нещо като специалист по хората? — попита Мегън.

— От петнадесет години се занимавам със събиране и анализиране на информация за човешката раса. Сега обаче за първи път имам възможността да се срещна с живи хора! — в гласа му се долавяше още по-голям ентусиазъм. Силвия не се сдържа и попита:

— Мога ли да Ви задам един въпрос?

— Питайте каквото искате!

— След като толкова време сте отделили да проучите хората, тяхната култура и поведение, ако планът ви успее и това помогне да ни унищожите… няма ли да се чувствате зле, че нашият вид е заличен?

Аркусианецът се разсмя:

— Колко човешко, наистина! — възкликна той. — Личи си, че нищо не знаете за нас! Да предположим, че дългата ми работа по проучване на вашата цивилизация ми е носела моменти на лично удоволствие. Че понякога съм се чувствал удивен и дори очарован от вас. Това е без значение и по никакъв начин няма да окаже влияние на начина, по който изпълнявам дълга си. Правя го не за да се чувствам добре, а заради ползата, която ще допринесе за нашата междувидова борба.

— Искате да кажете — попита Мегън, — че личните ви чувства и желания нямат значение за вас самия? Това ми звучи… странно.

— Личните ми чувства и желания, както и на всеки друг добродетелен аркусианец, остават винаги на втори план. Ние много се различаваме от вас, хората. Всеки един човек е ръководен на първо място от личните си желания. Дори когато се записвате да служите във вашата армия, го правите на първо място от лични амбиции, а не от желание да се пожертвате за победата на вашия вид. Ти например, Силвия, се записа във флота, защото пилотирането на изтребител ти носи удоволствие. Искаш да станеш пилот, да летиш с голяма скорост и да правиш неща, които малко хора могат. Мегън пък желае да бъде капитан на боен кораб, защото това и се струва вълнуващо. Дали изобщо си давате сметка, че единственото предназначение на изтребителите и бойните кораби е да се бият с враговете на вашия вид? За това са създадени, а не за да Ви носят удоволствие или гордост.

— Аркусианските пилоти не изпитват ли удоволствие от летенето? — попита с неприязън Силвия, докато мислено си задаваше въпроса откъде Афтарон има толкова много лична информация за тях двете?

— Някои да, но не това е важното! Те не поставят личните си чувства като основен движещ мотив, за разлика от вас — хората. С еднаква готовност те биха отишли на смърт или биха пожертвали най-близките си приятели или членове на семействата си, ако това ще доведе до надмощие в междувидовата борба.

— Значи би пожертвал майка си или най-добрия си приятел, без да ти мигне окото? — попита Мегън едвам сдържайки презрението в тона си.

— Разбира се! Те са просто индивиди, нищо повече. Личните ми чувства към тях са пренебрежимо малка причина, за да поставя под въпрос съдбата на цялата аркусианска раса. Наблюденията ми показват, че вие хората отделяте твърде голямо значение на отделния индивид и имате странна представа за саможертвата. Често пъти например, по време на битка, цял отряд се връща, рискувайки живота си, за да спаси един или двама ранени войници, вместо просто да продължи напред. Имате разни непрактични девизи като „Никога не изоставяме човек“ и т.н. Какво значение имат двама войници за цялостната стратегическа картина? Крайно глупаво е да се рискува цялата част заради двама души, които би трябвало да са щастливи, че са се пожертвали за общата победа. Намирам за странно това, че хората са по-склонни на саможертва за определени близки, към които изпитват симпатия, отколкото за цялото човечество. Изобщо ми е крайно чудно, как сте успели да ни биете в първата война?