Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
— Е какво доказва този експеримент, че не сме чак толкова тъпи ли? — попита Силвия. Аркусианецът се засмя:
— Не бъди толкова наивна! Целта на експеримента не е да измери нивото ви на интелигентност. То ни е ясно предварително. И освен това експеримента далеч не е приключил още.
Силвия нервно прехапа устни. Имаше предчувствие, че няма да се разминат само с подреждане на пъзели.
— Мегън, ти се справи малко по-бавно от Силвия, така че на теб ще се падне по-неприятната част, съжалявам!
Мегън отново пребледня. Какво ли щеше да последва? Афтарон стана от масата и отиде до близкия стол, оборудван със система за връзване.
— Ако обичаш, седни тук!
Мегън не помръдна от мястото си.
— Хайде не е нужно да стигаме до грубости, знаеш, че е излишно да се инатиш.
Двамата аркусиански войници направиха крачка напред. Мегън разбра, че ще я поставят насила на стола. Предпочете да избегне съприкосновението с грубите аркусианци, за това стана и доброволно зае мястото си на стола. Афтарон заключи оковите около китките и глезените ѝ. След това взе сноп жици от намиращата се до стола машина. Всяка жица завършваше с нещо, подобно на тампон. Последователно закрепи всички жици на различни места по тялото на Мегън, която в този момент изглеждаше ужасена?
Какъв ли бе шансът това да са електроди? — мислеше си Силивя.
Когато приключи, Афтарон отиде до шкафчето и извади от там нов пъзел, с рисунка на къща в Алпите, и я подаде на Силвия:
— Сега, Силвия ето какво ще стане — започна той. — Това там е машина за подаване на електрически импулси. Тампоните в края на жиците са електроди, направени от материя със свръхпроводимост. Това означава, че електрическите импулси ще се вкарват директно в тялото на Мегън по-много по-ефективен начин, в сравнение с обикновените електроди, които може би са ти познати от филмите.
При тези думи в съзнанието на Силвия веднага изникнаха картините от поне няколко филма, в които главният герой биваше изтезаван чрез електрически ток. Обикновено за целта се използваха жици и вода.
— Хубавото в нашия случай — продължи Афтарон, сякаш разчел мислите ѝ, — е, че при тази свръхпроводимост съвсем малки количества ток ще причиняват огромна болка, без същевременно да застрашават живота на жертвата.
Мегън изхлипа.
— Твоята цел е да подредиш пъзела възможно най-бързо. Импулсната машина е програмирана така, че да подава ток през определени интервали, като с течение на времето токът се засилва, а интервалите се сгъстяват. Машината ще се изключи тогава, когато наредиш пъзела.
В стаята се чуваше ридаенето на Мегън, която не можа да се сдържи и избухна в сълзи.
— Това е извратено! — каза Силвия със стиснати устни. Тя държеше пъзела с треперещи ръце, а по челото ѝ бяха избили едри капки пот.
— Начало! — извика Афтарон и натисна копчето на хронометъра. В този момент се чу бръмчене откъм стола на Мегън. Тялото ѝ се сгърчи, а тя нададе пронизителен писък. Силвия се обърна, без да може да откъсне поглед от потресаващата сцена.
— Спрете! — извика тя.
— Не си губи времето миличка! Токът ще спре, само след като завършиш пъзела.
Силвия изсипа парчетата на масата и трескаво се зае да реди пъзела. Ръцете ѝ трепереха, мозъкът ѝ се опитваше да се съсредоточи, но писъците на Мегън се врязваха в съзнанието ѝ. Тя често изпускаше парчетата или се опитваше да ги постави на грешното място. Писъците ставаха все по-продължителни и се редуваха с жални хлипания в паузите между отделните импулси. С огромни усилия на волята Силвия най-накрая подреди пъзела. Токът спря и тя скочи от стола, отивайки право при Мегън. Без да чака позволение, започна да откача електродите.
— Мегън! Добре ли си?!
Афтарон натисна едно копче и оковите се отключиха. Това даде възможност на Силвия да изправи Мегън и да я прегърне.
— Спокойно! — говореше ѝ тя, след което се обърна към Афтарон:
— Каква беше целта на това? Ти си един извратеняк!
— Не е нужно да се обиждаме, мила. Просто си върша работата. Ако трябва да съм честен, дори изпитвам симпатия към теб и приятелката ти и не ми е приятно да ви мъча, но личните ми желания са без значение.
— Но защо го направи?! Това беше безсмислена жестокост!
— Напротив! Този уникален експеримент потвърди едно от предположенията ми. Всичко се разви както предварително смятах, че ще стане! — в гласа му се усещаше искрен ентусиазъм. — Пъзелът, който ти дадох беше със същото ниво на трудност като първия. Но вместо да го наредиш за три минути и двадесет и седем секунди, ти отне почти пет минути! Страданието на приятелката ти зависеше от това колко бързо ще се справиш и вместо това да те мотивира да се справиш по-добре, всъщност доведе до по-лоши резултати. Проблемът е, че твърде много си обвързана емоционално с нея. Твърде много те е грижа за личната ѝ съдба и това как се чувства, което ти пречи, вместо да ти помага. Характерно е за всички хора. Отделяте прекалено голямо значение на отделната личност, вместо да сте по-безпристрастни и да се интересувате единствено от главната цел.