Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
Нямаше представа от колко време е в мехура. Може би два или три дни. Тъкмо се събуждаше, след като поредната доза от упойващо вещество беше спряла да действа. Забеляза, че в склада влизат няколко аркусианци. Те за първи път започнаха да местят контейнерите. Долепи лице до стената, стараейки се да не привлича внимание и започна да наблюдава. Петимата аркусианци преместиха контейнерите извън склада. Къде ли ги караха? Какво ли щеше да се случи, ако пренесат нейния? След малко петимата се върнаха и взеха още пет контейнера. Това се повтори много пъти. Очевидно всички щяха да бъдат преместени. От една страна това я плашеше, но от друга всякакво разнообразие беше за предпочитане пред вегетирането, на което я подлагаха. В един момент, когато за пореден път аркусианците напуснаха помещението със своя товар, тя видя три сенки да излизат от стената. Сенките бяха приведени и бързо се прикриха зад контейнерите. Тя се съсредоточи и успя да различи познати силуети. Бяха Алекс, Габриела и Зак.
— Алекс! — извика тя, но глас не излезе от гърлото ѝ. Гласните ѝ струни се нуждаеха от въздух, за да произведат звук. Започна отчаяно да блъска по стената, но никой не я забелязваше. В един момент Алекс се шмугна точно под нейния контейнер. Сърцето ѝ заби лудо, гмурна се към дъното, за да го види. Той обаче беше легнал настрани и втренчено наблюдаваше нещо. Опита се да привлече вниманието му, удряйки по еластичната стена, но това не произвеждаше звук или може би тихият шум се заглушаваше от бръмченето на апаратурата под нея. Реши да погледне в посоката, в която гледа Алекс и забеляза какво не е наред. Зак се бореше да се скрие, но беше твърде едър. Видя как Алекс излиза от убежището си и започна да му помага. Усетът ѝ подсказваше, че аркусианците ще дойдат всеки момент. Не можеше да си представи, че ще хванат нейните приятели! Единствено мисълта, че те са на свобода, я крепеше през няколкото ужасяващи дни, прекарани в този нечовешки затвор. Видя как Алекс успява да помогне на Зак и после се скрива под нея в последния момент. Аркусианците пристигнаха. И тъкмо тогава ужасяващо чувство я накара да изтръпне. Отново се появи сладникавия вкус на приспивателното, което беше инжектирано за пореден път в течността. „Не точно сега!“ — помисли си тя. Усети как мускулите ѝ се отпускат и движенията ѝ изискваха все повече усилия. Клепачите ѝ натежаваха, тя искаше да се бори, опитваше се да се задържи будна, но беше невъзможно. Сънят я пребори.
Отново отвори очи. Нямаше представа колко време е спала. Чувството беше подобно на това да се събудиш сутрин и да осъзнаеш, че си пропуснал да чуеш алармата на старфона си. Не знаеш дали и колко си закъснял, дали си пропуснал най-важното. Опита се да се разсъни бързо. Направи опит да се раздвижи, като в началото крайниците ѝ извършиха няколко конвулсивни движения. Скоро постепенно възвърна контрола над тялото си. Можеше да извършва плавни и премерени движения. Обърна се с лице към дъното на контейнера и с едно загребване се оказа до прозрачната повърхност. Вгледа се внимателно, той лежеше под нея. Лицето му изглеждаше стъписано. Успя да хване момента в изражението, когато я разпозна. Двамата допряха ръцете си през преградата, след което и лицата си и се целунаха. Беше най-прекрасното нещо, което ѝ се беше случвало, откакто попадна на това ужасно място. Усети топлина, обгръщаща цялото ѝ тяло, почувства се обичана и защитена. Близостта с Алекс, беше най-силното лекарство, от което се нуждаеше в момента. Не можеха да се докоснат наистина, но само мисълта, че той е до нея беше достатъчна, за да компенсира мъчителните часове и дни, прекарани в затворения мехур. Този миг на блаженство не продължи дълго. Изведнъж всичко се разтресе. Тя се издигна към по-горната част на контейнера. Вратата на товарното отделение се отвори и петима аркусиански пехотинци влязоха вътре. Отпусна се неподвижна, в никакъв случай не искаше да привлича вниманието им към себе си. Страхуваше се, че може да забележат Алекс и тогава всичко свършваше. За неин най-голям ужас, един от войниците се насочи тъкмо към техния контейнер. Застана зад него и започна да го бута напред. Течността се клатеше леко от движението на количката. Продължаваше да лежи отпусната със затворени очи. Усети силната дневна светлина, когато напуснаха кораба. Чувството на слънчевите лъчи, галещи кожата ѝ беше приятно. Изведнъж движението спря. Бавно отвори очите си и видя войника да се отдалечава. С периферното си зрение забеляза сянка, която се измъкна изпод контейнера и избяга към близката гора. Алекс беше спасен! Тя не знаеше какво ѝ предстои оттук нататък, но тази мисъл щеше да ѝ дава надежда и упование.