Фантомът на паметта
- Автор: Маринина Александра Борисовна
- Серия: Престъпленията на правилния живот #2
- Год: 2004
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-26-0151-4
- Переводчик: Ива Николова Митева
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Фантомът на паметта». Краткое содержание книги:
Горката моя Котаранка! Аз бродех из Франкфурт с надеждата, че познатите Места ще събудят паметта ми, а тя се е чувствала като човек, застанал до буре с барут, върху което седи маймуна с граната в ръка, т.е. — аз. Всеки миг можеше да стане взрив и какво щеше да прави тогава тя? В Москва поне можеше да изчезне от очите ми, но там, в Германия, ние живеехме в един хотел и имахме билети за един и същи обратен полет. Не беше чудно, че още от началото на тази история тя отново бе започнала да пуши, защото нервите ѝ са били изопнати до краен предел. Но аз я разбирах, защото и при нея, както при министерските плъхове, върху тази карта стоеше твърде голям залог — здравето и животът на единственото ѝ дете. Дори не ѝ се сърдех. Разбирах, че самият аз съм виновен за всичко. Самият аз бях направил така, че това да стане възможно. Бях се откъснал от живота, бях се потопил само във вътрешния си свят и нямах приятели, които да знаят всичко за мен, защото пазех мислите и емоциите си за моите книги. И ето че се оказа, че когато паметта ми ме подведе, зачерквайки от съзнанието ми голям период от моя живот, нямаше кой да ми помогне и да ми разкаже как съм живял през цялото това време. Аз използвах Муся вместо своите ръце, крака, език, очи и уши и сега плащах за това, че тя бе започнала да използва мен. Никой не беше виновен, че се бе случило така, освен самия мен.
А само как ме уговаряше да се обърна към Федералната служба за безопасност, когато по мен първо стреляха, а след това се опитаха да ме отровят! Не, тогава тя не се е тревожела за моя живот, а е искала материалите час по-скоро да бъдат разгласени. Да допуснем, че аз се бях обърнал за помощ, а те ми бяха казали: „Вие, господин Корин, сте писател, а писателите ги убиват единствено заради това, което пишат, така че дайте да видим какво е това, което вече сте написали или засега само се каните да напишете.“ По-нататък всичко беше ясно. Аз щях да им покажа материалите, те щяха да направят малка проверка и целта щеше да бъде постигната.
Само че ми беше много интересно кой бе стрелял по мен, кой ми бе пробутал отровния коняк, че на това отгоре искаше да ме изкара и ненормален? Ако материалите наистина се окажеха компрометиращи, тогава всичко щеше да е ясно — опитваше се да ме премахне онзи, за когото се отнасяше компроматът. Но нали това не беше компромат и не можеше да навреди на този, за когото се отнасяше? Напротив, тези хора бяха заинтересовани да му дадат гласност и точно затова бяха подхванали цялата дандания. Тогава кой беше този човек?
— Андрюша, в Министерството на вътрешните работи може би има мръсници, но те съвсем не са идиоти — бързо сложи всичко на мястото му Елена. — Онези, които ние с теб условно наричаме групировката на старите и срещу които е насочена тази афера, имат свои собствени източници на информация. И тези източници са им съобщили, че техните конкуренти са влезли в контакт с писателя Корин и се опитват да пуснат чрез него някакъв компромат. При нормален ход на разсъжденията се натрапва изводът, че този компромат е насочен срещу старите, защото против кого другиго би могъл да бъде насочен? Няма да е против новите, нали? А други варианти няма. И ето че те се опитват предварително да се застраховат и да те лишат от каквото и да било доверие в очите на обществеността. Един вид — ще изкараме Корин луд, а пък той нека да си говори и да си пише каквото си иска, все едно — никой няма да му повярва.
Това ми се стори убедително. Първо се бяха опитали да ме застрелят, после — да ме отровят, а след това бяха решили да тръгнат по безкръвния път. Ужасно се възгордях от това мое постижение в областта на дедуктивния метод, но Елена охлади страстта ми.
— Не става! — Тя разпери ръце и завъртя глава в знак на отрицание. — По теб стреляха, когато ти току-що бе започнал да излизаш на разходки. Фалшивият материал все още не е бил готов и още не са били започнали да разиграват комбинацията, което означава, че старите не е имало как да научат за нея. Или — независимо от всичко — ти се е сторило, че някой е стрелял по теб, или са искали да те убият по друг повод.
— Господи, че по какъв друг повод! Няма други поводи! Не съм бизнесмен, аз съм всичко на всичко един обикновен писател, пиша си романите, никого не закачам и си гледам работата.