Властелинът на пръстените

— За мен всичко бе изключително странно — каза Боромир. — Може да е било само проверка и тя да е смятала, че чете мислите ни за някакви свои добри цели; ала бих казал едва ли не, че тя ни изкушаваше, предлагайки неща, които уж са в нейна власт. Едва ли е нужно да казвам, че не пожелах да я слушам. Хората от Минас Тирит държат на думата си.

Но той не каза какво е помислил, че му предлага Владетелката. Колкото до Фродо, той мълчеше въпреки настоятелните въпроси на Боромир.

— Тя дълго те държа в погледа си, Носителю на Пръстена — каза гондорецът.

— Да — промълви Фродо, — но ще запазя в мислите си каквото е проникнало в тях.

— Е, пази се! — рече Боромир. — Не вярвам много на тая елфическа Владетелка и нейните цели.

— Не говори зло за Владетелката Галадриел! — строго каза Арагорн. — Не знаеш за какво говориш. В нея и в цялата тази страна няма зло, стига човек да не го донесе в себе си. А тогава тежко му! Но тази нощ за пръв път, откакто напуснах Ломидол, ще спя без страх. И дано да спя дълбоко, та да забравя за малко скръбта си! Уморен съм телом и духом.

Той се просна на постелята и мигом потъна в дълъг сън. Скоро останалите последваха примера му и нито шум, нито видение смути дрямката им. Когато се събудиха, откриха, че светлият ден е огрял ливадата пред шатрата и слънчевите лъчи блестят по танцуващите струи на фонтана.

Доколкото можеха да си спомнят те прекараха няколко дни в Лотлориен. През целия им престой грееше ясно слънце, само от време на време лек дъждец се сипеше и отминаваше, оставяйки зад себе си всичко свежо и чисто. Въздухът беше прохладен и мек, сякаш бе пролет, но пътниците усещаха наоколо дълбокото и замислено спокойствие на зимата. Струваше им се, че не се занимават почти с нищо, освен с трапези, напитки, почивка и разходки сред дърветата; и това им стигаше.