Пътят на дракона

Ситрин сведе поглед към купичката. Беше неочаквано тежка, капачето й прилепваше плътно. Вече не помнеше кога се е къпала за последно. Когато Уестер заговори отново, в гласа му се четеше примирение:

— Виж, или ти ще го направиш, или аз.

— Не гледай — каза тя и докато го казваше, разбра, че се съгласява на сделка, чиито условия не познава. Ала в главата й нямаше място за друго освен за облекчението, че не са я изоставили.

Маркъс изсумтя пренебрежително, но въпреки това се обърна с лице към стълбите. Ярдем се изкашля дискретно и влезе в спалнята. Ситрин съблече каруцарските дрехи и клекна във ваната. Въздухът студенееше върху мократа й кожа. Във водата плуваше дървена паничка и Ситрин я използва да се изплакне. Не си беше давала сметка колко е мръсна, докато не се изми.

Откъм стълбището се чу познат глас:

— Тя там ли е? — попита Кари.

— Тук е — отвърна Маркъс. — Просто ги метни.

Актрисата изсумтя, а Маркъс пристъпи напред и улови във въздуха някакъв вързоп.

— Ще изчакаме долу — каза Кари, после вратата към улицата се отвори и затвори. Маркъс развърза въжето, стегнало вързопа, и протегна зад себе си мека хавлия. Ситрин я взе от ръката му.

— Има и чиста рокля — изсумтя той. — Кажи, като се покриеш.

Ситрин излезе разтреперана от ваната и бързо се избърса.

Водата във ваната беше потъмняла, по повърхността й плуваше мръсна пяна. Навлече роклята. Беше от Карините и миришеше на театрален грим и прах.

— Облякох се — каза тя.

Ярдем излезе от спалнята. Беше събрал в одеялото й цял куп празни мехове и бутилки. Бъчонката и второто шише с вино също бяха там, при труповете. Ситрин му махна да ги остави, защото не е приключила с тях. Тралгунът обаче само кривна ухо и обиците му звъннаха. Ситрин го проследи мълчаливо с поглед как излиза.

— Сега ще ти донесат храна — каза Маркъс. — Всичките ти банкови книжа ли са тук?

— Държа един тефтер в кафенето — отвърна тя. — И копия на част от договорите.

— Ще пратя някой да ги донесе. На стълбището долу и пред прозореца ти ще сложа охрана. Никакви напитки няма да влизат тук, най-много кафе. Ще стоиш заключена, докато не измислиш какво да направим, за да си запазиш банката.

— Нищо не може да се направи — каза тя. — Забранено ми е да преговарям и да сключвам сделки.

— А Бог ми е свидетел, че ние не искаме да нарушаваме правилата — каза Маркъс. — Потрябва ли ти нещо, само кажи. Всекиму се случва да изпадне в самосъжаление и да удари по една-две бири, но ти прекали. Край. Няма да близваш алкохол и ще си свършиш работата. Ясно?

Ситрин пристъпи към него и го целуна. Устните му бяха неподвижни и неуверени, четината край тях — твърда. Беше й третият мъж, когото целува. Сандр, Кахуар и капитан Уестер.