Хладнокръвна ярост [bg]

— Не се опитваш — каза най-сетне — да ме будалкаш?

— Не — отвърнах. — Но и да е така, какво от това? Какво мога да ти направя?

— Вярно е — каза той, свивайки пръсти. — Петнайсет секунди дълбоко пържене. Няма да можеш да понесеш да бъдеш свидетел на това. А пък аз имам и други играчки, които още не си видял.

— Сигурен съм, че имаш. Както съм сигурен, че вече си убедил себе си, че няма нищо лошо в това да ги използваш. Всичко за науката. Съсипваш личността, за да я спасиш.

— Никого не съсипвам.

— Ами Джина?

— Тя поначало не беше нещо особено — виж я само какъв начин на живот водеше. Изолиран, егоистичен, корумпиран — никаква полза за никого. Като я използвах, аз придадох смисъл на живота й.

— Не знаех, че е имала нужда от това.

— Тогава го знай, идиот такъв. Животът е сделка, а не някаква си префърцунена теологическа фантазия. Светът се превръща в изсмукан кокал. Суровините са ограничени. Ще оцелеят само полезните.

— А кой определя кой е полезен?

— Този, който контролира дразнителите.

— Онова, което трябва да имаш предвид — казах аз, — е, че въпреки високопарното ти теоретизиране ти може би все още не си даваш сметка за истинската си мотивация.

Ъгълчетата на устните му се вдигнаха нагоре.

— Да не кандидатстваш за честта да бъдеш мой психоаналитик?

Поклатих глава.

— Опазил ме бог. Нямам кураж за такива неща.

Устните му рязко се отпуснаха.

Продължих:

— Жените. Начинът, по който са те предавали. Битката за попечителство с първата ти жена, начинът, по който алкохолизмът й предизвиква пожара, убил сина ти. Когато се запознахме, ти спомена и за втора жена, преди Урсула. Не можах да получа добра представа за нея, но нещо ми подсказва, че и тя не е била кой знае каква стока.

— Несъществуващ обект — отвърна той. — Празно място.

— Жива ли е още?

Той се усмихна.

— Нещастен случай. Не беше точно такава плувкиня, каквато си представяше, че е.

— Вода — забелязах. — Два пъти я използваш. Според теорията на Фройд — това има нещо общо с утробата.

— Теорията на Фройд е пълни лайна.

— Но този път може да се окаже права, професоре. Може би това няма нищо общо с науката, любовта или с лайната, които ти пръскаш наляво и надясно, обаче има нещо общо с факта, че мразиш жените, наистина ги презираш и изпитваш необходимост да ги контролираш. А това пък предполага нещо мръсничко в собственото ти детство — пренебрегван, тормозен или нещо такова. Не знам какво е, но много бих искал да разбера какво е представлявала твоята майка.

Устата му зяпна смаяно и пръстът му се впи в копчето.

Машинен писък. По-високочестотен отпреди…

Над воя се чу гласът му — викаше, но въпреки това едва му се разбираше:

— Петнайсет секунди.

Хвърлих се към него. Той отскочи назад, като риташе и размахваше ожесточено юмруци, после хвърли черното дистанционно по мен и ме уцели в носа. Пръстът му бе побелял на копчето. Стаята се изпълни със сладникавата миризма на изгорена плът и коса.