Хладнокръвна ярост [bg]

— Престани, скъпа, или ще й изпека тъканта между ушите и планът за лечение ще отиде по дяволите.

По бузите на Урсула се стичаха сълзи. Бе мълчалива и неподвижна.

— Ако това те разстройва, скъпа, сърди се на себе си.

Пръстът му се вдигна от копчето.

— Ако бях егоистичен човек — обърна се той отново към мен, — щях просто да я убия. Обаче исках да придам на безсмисления й живот малко смисъл. Затова реших да я привлека… като помощник. Като дразнител, както ти така забележително добре се сети.

— Затова я отвлече.

— Не, не — възрази той. — Тя сама дойде.

— Като пациент при лекаря.

— Точно така. — Той се усмихна широко и доволно. — Обадих й се по телефона сутринта и й казах, че има промяна в графика. Вместо групова терапия тя ще има самостоятелен сеанс с мен. Възлюблената й доктор Урсула е болна и аз я замествам. Казах й, че днес ще направим една изключителна крачка напред и ще смаем възлюблената й доктор Урсула с невероятния напредък. Казах й да излезе с колата от имението и да ме вземе две пресечки по-нататък в точно уречено време. Настоях за ролс-ройса — подметнах й нещо там за важността на дразнителите. Защото, разбира се, тази кола беше със затъмнени стъкла. И тя пристигна точно в уреченото време. Помолих я да седне на другата седалка и седнах зад волана. Попита ме къде отиваме, но аз не й отговорих. Това предизвика видими симптоми на тревога — тя изобщо не беше готова за такъв род тайнствености. Повтори въпроса си. Пак не й отговорих нищо и продължих да карам. Започна да става неспокойна и да диша бързо — първи признаци. Когато се включих в магистралата, пристъпът на страх я обхвана с пълна сила. Подадох й един инхалатор, в който предварително бях сложил хлороформ, и й казах да поеме дълбоко. Тя го стори и веднага пое за царството на сънищата. Което бе прекрасно. Карах с около деветдесет километра в час и не исках да се мята из колата, да ми пречи и по този начин да привлече чуждо внимание. Докато в безсъзнание от нея ставаше чудесна спътничка. Стигнахме до язовира, където ме чакаше моят „Ланд ровър“. Прехвърлих я в него и бутнах тая лъскава тенекия във водата.

— Доста тежка работа за един човек.

— Искаш да кажеш, че е тежка работа за един човек на моята възраст. Да, но аз съм в чудесна форма. Природосъобразен живот. Творчески реализиран.

— Колата обаче не беше потънала — казах. — Беше се закачила за бетонната козирка.

Той не проговори, не помръдна.

— Доста лош план за точен човек като теб. И след като си оставил ланд ровъра горе, как после си се върнал до Сан Лабрадор?