Драконите на изгубената звезда [bg]

Младият войн извади писмото и му го връчи. Беше малко измачкано, но напълно четливо.

— Подписът на краля на елфите не ми е познат — каза лордът, след като го прочете, — но кралският печат на Квалинести е същият. Уви — произнесе тихо, — боя се, че не можем да им помогнем много в този час на нужда.

Джерард сведе глава. Лесно можеше да се възрази на последното, ала присъствието на вражески войски пред вратите на Солантъс бездруго би обезсмислило всеки негов аргумент.

— Може да разполага с писмо от краля на елфите — намеси се лорд Найджъл, рицар на Короната. — Но все пак е бил задържан, защото е видян в компанията на зъл дракон. Не съм сигурен, че можем да приемем този факт за маловажен.

Лорд Найджъл прехвърляше четиридесетте и беше от онзи тип хора, които не бързат да взимат решения, преди да са ги обмислили внимателно и дълго и са огледали всеки отделен факт поне по три пъти от всички възможни гледни точки.

— Вярвам на онова, което твърди той — обади се Одила по обичайния си прям начин. — Подслушах разговора му с Първата учителка в пещерата. Имаше шанса да избяга, но не се възползва от него. Беше чул тръбите и знаеше, че ни атакуват, но се върна, за да помогне при защитата на града.

— Или за да ни предаде — вметна начумерено лорд Найджъл.

— Самият той ми каза, че ако не му позволим да носи меч, е готов да върши всичко, от гасене на пожари до грижа за ранените — отвърна разпалено тя. — Съобразителността му спаси и двама ни. Следва да получи похвала, а не упреци.

— Съгласен съм — изрече лорд Тасгол. — Предполагам, че поне по този въпрос всички сме на едно и също мнение? — Той погледна другите двама. Лорд Улрих кимна почти веднага, след което се ухили на Джерард и му намигна. Лорд Найджъл остана смръщен, но изпитваше прекалено голямо уважение по отношение на лорд Тасгол, така че даде знак, че ще се съобрази с мнението му.

Лорд Тасгол се усмихна.

— Сър Джерард ут Мондар, всички обвинения срещу вас отпадат официално. Съжалявам, че не разполагаме с достатъчно време, за да го огласим публично, но лично ще се наема да издам указ, който да ви оневини в очите на заинтересованите.