Сянката на Бога

— Теб само хайверът ли те интересува?

— Аха… за това плащат. Японците му викат уни.

Ласитър истински се наслаждаваше на пътуването. Яхтата бе добре конструирана и леко се плъзгаше по гребените на вълните. Къндис Харбър вече се бе смалил до размера на играчка.

— Харесва ли ти? — извика Ласитър.

— Кое?

— Хайвера…

— За ядене ли?

— Да.

— Господи, не — изкриви лице Роджър. — Японците… Внимавай! — той препречи ръката си пред Ласитър и едновременно с това рязко изви наляво. Разнесе се глух удар и палубата под краката им потрепери. — Да го… — изскърца със зъби Роджър. После изгаси двигателя и яхтата се заклати с ритъма на вълнението.

— Какво има?

— Ударихме дънер.

— Как разбра?

— Когато са отгоре, всеки ги вижда. Когато потънат, прекрасно. Но има един момент, когато се носят точно под повърхността. Тогава просто няма начин да ги видиш. — Запали двигателя и се вслуша. Звукът беше накъсан.

Роджър наклони глава.

— Изглежда съм го пернал — въздъхна той. — Сега… — Изведнъж удари с юмрук по пулта за управление точно над ключа за запалване. — Мамка му! Това ще е третият винт тази година, да-а! — През устните му се изтръгна нова мощна въздишка. Завъртя яхтата, нагласи курса и увеличи оборотите. След секунди отново се носеха по вълните. — Та, какво казвах, когато бяхме така грубо прекъснати?

— За японците… — отговори Ласитър.

— Да! Мисля, че на тях им харесва онова, което е трудно да се направи, такива са си. Вземи бонзаите. Едно дърво иска да порасне голямо, ама те не — правят какво ли не, за да ги оставят малки. Или градините им… купища камънак. Така и с хайвера на морските таралежи… И не е само това. Те ядат и риба балон. Знаеш ли как е с нея? Малко объркваме рецептата, и те е убила, преди да си преглътнал хапката! — Роджър се обърна и се смръщи: — Бурята май ще ни удари по-скоро. Я виж…

Ласитър се вгледа и забеляза, че вълните бяха станали по-големи. И вятърът явно се засилваше, защото морето бе осеяно със зайчета. Но яхтата изглеждаше напълно способна да се справи.

— Ако се влоши още, ще трябва да те хвърля и веднага да обръщам — предупреди Роджър. — Тази зима с времето няма шега.

— Ако става дума за стигането до сушата… — започна Ласитър.

— Това не е проблем — махна пренебрежително Роджър. — Има едно много добро място от подветрената страна на острова. Проблем е скачането във водата. Аз лично не бих скочил в бурно море. Ако не ме накарат насила. — Той отвори голямата метална рамка в предното стъкло и подаде глава навън. В кабината мигновено нахлу студ и влага. Секунда по-късно изтегли главата си обратно и затвори рамката. — Духа яко! — Сви огромните си рамене. — Значи те оставям и веднага обръщам. Трябва да видя какво му има на винта.