Сянката на Бога
- Автор: Кейз Джон
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-165-1
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Сянката на Бога». Краткое содержание книги:
— Защо?
— Ами там няма ток и едва ли някога ще има — Мод изпи последната глътка от чая си. — Как се менят времената? Някога хората идваха тук или се отправяха към островите, за да… да се махнат от ежедневието. Да избягат някъде, където няма телефони и тостери, а само свещи и печки, и водата не е чешмяна, а изворна или дъждовна.
Ласитър спомена нещо за бойскаутите и за движението „назад към природата“.
— Някога, когато капитанът купи… — тя се усмихна и наклони глава, за да покаже, че го прави от уважение към паметта му, — Сандерс Айлънд, ами тогава островите бяха много модерни. Тогава хората казваха „Колкото по-далеч, толкова по-добре“. А днес никой не иска лишенията, днес само гледат да избягат от тях. Старите места по островите вече не са модерни… защото вече никой не иска да се откъсва от обичайния си живот.
— А да го вземат със себе си?
Тя се закиска:
— Ами да… Боже опази да пропуснат „60 минути“ или мача на „Ред Сокс“.
— Значи тя прекарва цялата зима на острова… без електричество?
— Живя едно лято — от май до ноември. Тази година за пръв път ще зимува. — Жената се намръщи леко: — Е, има някои, които не го одобряват… нищо, че тук сме известни с това, че никой не се бърка на другия.
— Защо не одобряват? Защото е толкова отдалечено?
— „Отдалечено“… Не е това думата, която ги дразни. Някои — предимно мъже — направо се пенят. Защото тя сама си сече дървата, сама хвърля мрежите и изобщо сама се оправя… На мъжете хич не им харесва, когато жените могат без тях. А тукашните жени… се безпокоят за детето.
— А ти?
Тя сви рамене:
— Ами и аз бях като тях… тревожех се за Джеси, само че той е толкова сладък и толкова щастлив. Тя го обожава. И тогава започнах да си мисля: „Я чакай, от какво чак толкова го е лишила? Анимация, видео и магазини?“
— Но ако им се случи нещо…
Тя въздъхна:
— Да, съгласна съм! Говорихме с нея за това. Тя казва: „Имам ракетен пистолет. Ако се появи проблем, ще ви сигнализирам“. И толкова. Само че щеше да ми бъде по-спокойно, ако поне имаше хубава лодка.
— Няма лодка?
— О, има, има… ама не струва. Не е нещо, в което разумен човек ще се качи през зимата. Не и в това море. — Тя помълча малко. — Та, кажи сега ти откъде познаваш Мари?
Гласът й беше толкова подчертано безразличен, че Ласитър наостри уши. Запита се дали жената не го подозира, че е бащата на Джеси.
— Запознахме се на погребението на сестра ми — каза той. — Дойдох в Портланд по бизнес и реших да се отбия, за да се видим. Но тя не ми беше споменавала за остров. — Той се засмя и поклати глава. — Питам се… — каза го между другото, сякаш тази мисъл досега изобщо не му бе хрумвала, — дали не бих могъл да наема тук лодка?
— О, не, миличък. Не познавам никой, който дава под наем моторници по това време на годината.
— Така ли? Заради леда?
— Не-е… Какъв лед? Тук няма много лед. При нас замръзва веднъж на няколко години. И като замръзне, това е морски лед… по-скоро каша.
— Тогава защо не дават под наем моторници?
— Ами заради студа, миличък. Малките лодки не са надеждни. Трябва ти нещо с кабина и отопление. Иначе, за малко да угасне двигателя — дори за дреболия, — ще замръзнеш като висулка. В открита лодка е страшно студено, защото и да няма вятър, там от движението пак духа. А ако паднеш през борда… хм… това е краят. Не вярвам някой да издържи по-дълго от минута-две.
— Значи никой не излиза в морето през зимата?
— Ловците на раци и гмуркачите за таралежи са единствените луди, но и те не биха го правили, ако не беше за пари.
— Какви са тези гмуркачи?
— За морски таралежи. Те обичат студената вода, а японците пък обичат тях. Така са ми казвали. Мен да питаш… не бих ги и докоснала с вилица.
— Значи според теб някой гмуркач или ловец на раци може да се съгласи да ме вземе?
На лицето й се изписа съмнение:
— Ловците на раци?… Не-е, през зимата излизат само големите лодки. Гмурците?… Може. Но ще ти струва скъпо.
— Няма значение. Ще ми кажеш ли къде да ги намеря?
— Ами-и… провери при Ърни — това е магазин за риболовни принадлежности, кооператив на рибарите. Все там се навъртат.
Ласитър й поблагодари и я увери, че му е било приятно да разговаря с нея.