Вещицата [bg]

Думите крещяха насреща й, а гениталиите й пулсираха болезнено.

Джеси взе бутилка течен сапун от един рафт и намаза тялото си. Започна да се търка между краката, докато не отми всичката гадост. Никога повече нямаше да позволи някой да я докосне. Беше омърсена, съсипана.

Търкаше ли, търкаше кожата си, но думите отказваха да изчезнат. Беше белязана и искаше да бележи всички, които й бяха причинили това.

Докато стоеше под парещата вода, Джеси взе решение. Те щяха да си платят. Всички до един. Щяха да си платят.

Това да се грижиш за деца, когато си с махмурлук, трябваше да се използва като наказание за особено тежки престъпления. Ерика нямаше представа как ще изкара до края на деня. Както винаги, децата подушиха слабостта й и решиха да се възползват. Вярно, Мая беше все така спокойна и добродушна, но близнаците бяха избрали точно този ден да се държат така, сякаш за пръв път стъпват в цивилизован дом. Крещяха, биеха се, катереха се, а всяка забележка от страна на Ерика водеше до продължителен вой, от който главата й се пръскаше.

Мобилният й телефон звънна и в първия момент тя реши да не отговаря, тъй като звуковият фон беше толкова силен, че щеше да затрудни всякакъв смислен разговор. Видя обаче, че се обажда Ана, така че все пак вдигна.

— Ехей, здрасти, как си днес?

Гласът на Ана звучеше безсрамно свежо и весело и Ерика веднага съжали, че е отговорила. Контрастът с нейното собствено положение беше твърде ярък. Утеши се с мисълта, че ако Ана не беше бременна, сега щеше да е в още по-лошо състояние от нея.

— Снощи безпроблемно ли се прибра? Остана в заведението и след като си тръгнах, но малко се притесних как ще се прибереш…

Ана се засмя искрено и Ерика въздъхна. Още един близък човек щеше да я бъзика за предната вечер до края на живота й.

— Очевидно съм успяла да се прибера, но не мога да твърдя, че си спомням как. Съдейки по стъпалата си обаче, във всеки случай съм била боса.

— Леле, каква вечер! Кой би предположил, че лелките могат да купонясват така! И какви истории разправяха! По едно време си помислих, че ушите ми ще окапят.

— Да, мога да кажа, че вече никога няма да гледам Кристина със същите очи.

— И танците бяха забавни.

— Да, изглежда, снощи съм си била наумила, че трябва да науча Патрик на ча-ча-ча, когато се прибера…

— Сериозно ли? — каза Ана. — Бих дала какво ли не да видя това.

— А после съм заспала с глава на рамото му насред урока по танци, така че се е наложило да ме сложи да спя на дивана. И сега се чувствам така, както заслужавам. А момчетата, естествено, се усетиха и не ми дават мира.