Сейлъмс Лот
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Stephen Kings Novels #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Сейлъмс Лот». Краткое содержание книги:
Писателят Бен Миърс е от малцината, които се връщат в градчето. Защо? За да забрави мъката, да се отърси от сянката на миналото и някак си да продължи да живее. Само че вместо забрава там го чака неописуем ужас.
В Сейлъмс Лот се е заселил непознат — въплъщение на зло, унищожаващо не само онези, с които той има досег, но и скъпите им хора.
Безметежното съществуване на местните жители остава в миналото. Разгаря се битка, в която залогът е нещо по-важно от живота. Мнозина ще загинат. докато дойде краят на неописуемия кошмар. И все пак, наистина ли е дошъл?
С лек натиск Бен го извъртя напред, усещайки как огромната маса увисва като че уравновесена от невидима противотежест. Вътре нещо глухо изтропа. Бен подпря ковчега с ръка.
— Хайде — каза той. — Хващай другия край.
Марк посегна и без никакво усилие вдигна края на ковчега. По лицето на момчето се изписа радостна изненада.
— Мисля, че мога да го вдигна и с един пръст.
— Сигурно можеш. Най-после ни потръгна. Но трябва да бързаме.
Пренесоха ковчега през разбитата врата. Най-широката част се заклещи и Марк натисна напред, привел глава. С писък на продрано дърво ковчегът мина оттатък.
Отнесоха го до тялото на Джими, покрито със завесите на Ева Милър.
— Ето го, Джими — изрече Бен. — Ето го, копелето.
Сваляй, Марк.
Отново погледна часовника. 6:45. Сега светлината в кухненската врата над главите им бе пепелявосива.
— Започваме ли? — запита Марк. Спогледаха се над ковчега.
— Да — каза Бен.
Марк заобиколи и двамата застанаха един до друг пред ключалките на ковчега. Приведоха се едновременно и ключалките се строшиха под допира им, пращейки като разкъсан картон. Вдигнаха капака.
Барлоу лежеше пред тях с извърнати навътре очи.
Сега беше млад; напращяла от живот, лъскавата му черна коса се диплеше по сатенената възглавничка в тясната му обител. Кожата беше лъскава и еластична. Бузите се червенееха като младо вино. Зъбите се подаваха над сочните устни — бели с жълти жилки, като слонова кост.
— Той… — започна Марк, но не успя да довърши.
Червените очи на Барлоу се извъртяха в орбитите и мигом се изпълниха с чудовищна жизненост и подигравателно ликуване. Срещнаха погледа на Марк, момчето зяпна насреща и очите му станаха безизразни, далечни.
— Не го гледай! — изкрещя Бен, но беше късно.
Той изблъска Марк настрани. Момчето изстена гърлено и изведнъж се нахвърли върху Бен. Изненадан, Бен се люшна назад. В следващия миг ръцете на момчето затьршуваха из джоба на сакото му за револвера на Хоумър Маккаслън.
— Марк! Недей…
Но момчето не го чуваше. Лицето му беше безизразно като току-що избърсана черна дъска. Стонът продължаваше да излита от гърлото му като вой на пленена животинка. Стискаше револвера с две ръце. Вчепкаха се, като Бен се мъчеше едновременно да изтръгне оръжието и да удържи дулото насочено настрани.
— Марк! — изрева той. — Марк, събуди се! За Бога…
Цевта светкавично се извъртя към главата му и прогърмя изстрел. Усети как куршумът прелита край слепоочието. Здраво стисна ръцете на Марк и го ритна с крак. Момчето залитна назад и револверът изтрака на пода между тях. Стенейки, Марк се хвърли напред и Бен с всичка сила стовари юмрук право в устата му. Почувства как устните се премазват върху зъбите и изкрещя, сякаш сам той бе ударен. Момчето падна на колене и Бен изрита револвера по-надалече от него. Марк опита да пропълзи след оръжието и Бен го удари отново.
С морна въздишка момчето се свлече на пода.
Вече нямаше нито сила, нито самоувереност. Отново бе само обикновеният човек Бен Миърс и се страхуваше.
Светлият правоъгълник на кухненската врата бе помръкнал до едва доловим пурпур; часовникът показваше 6:51.
Сякаш някаква чудовищна сила теглеше главата му, принуждаваше го да погледне преситения розов паразит в ковчега.
Погледни и ме виж, хилаво човече. Виж Барлоу, за когото столетията са като твоите кратки часове край камината с книга в ръка. Погледни и виж великото създание на нощта, което искаш да унищожиш с жалката си клечица. Погледни мг, драскачо. Аз съм писал човешки съдби и кръвта бе моето мастило. Погледни ме и трепери!
Джими, не мога да го направя. Късно е, той е по-силен от мен…
ПОГЛЕДНИ МЕ!
Часът бе 6:53. Падналият Марк изстена.
— Мамо? Мамо, къде си? Боли ме главата… тъмно е… Ще ми стане слуга, но кастриран…
Бен пипнешком измъкна единия кол изпод колана си и го изтърва. Изкрещя жално, без капчица надежда. Навън слънцето бе изоставило Джирусълъм’с Лот. Само последните му лъчи още се бавеха по покрива на Марстъновия дом.
Наведе се и грабна кола. Но къде беше чукът? Къде беше тоя шибан чук?
До вратата на картофохранилището. Бе опитал да строши катинара с него.
Втурна се през мазето и сграбчи чука.
Марк се бе надигнал на лакът и устата му зееше като кървава рана. Избърса я с длан и смаяно се втренчи в кръвта.