Мисията на шута
- Автор: Хобб Робин
- Серия: Шутът и убиецът #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисията на шута». Краткое содержание книги:
Тя отново сви рамене.
— Приказките, които съм слушала, са за едно подобно място във Фароу. Казах ти. Семейството на майка ми е от едно място недалече от владенията на Бресинга. Често го посещавахме, докато все още беше жива. Но бих се обзаложила, че тукашните хора разказват същите приказки за тези могили и онзи стълб. Стига тук да живеят хора.
Към края на деня това вече изглеждаше малко вероятно. Колкото повече се отдалечавахме, толкова по-дива ставаше околността. Хоризонтът помръкна и бурята тътнеше застрашително, но не се приближаваше. Дори тези долини изобщо да бяха познавали плуг или тези хълмове да бяха хранили добитък с пасищата си, забравили го бяха преди много години. Земята беше суха, камъни стърчаха изпод туфите суха трева и трънливите храсти. Бръмчащи насекоми и птичи зов бяха единственият признак за живот. Дирята стана още по-трудна за проследяване и се принудихме да продължим още по-бавно. Често се озъртах назад. Следите ни върху дирята, която следвахме, щяха да улеснят преследвачите ни да ни догонят, но не можех да измисля нищо, за да избегнем това.
Постоянното бръмчене на насекоми изведнъж замря вляво от пътя ни. Обърнах се натам със свито сърце, но след миг усетих присъствието на своя събрат. Още два дъха и вече можех да го видя. Както винаги, удивих се колко добре може да се крие вълкът, макар и сред най-оскъдно прикритие. Но щом се приближи, радостта ми, че го виждам, премина в отчаяние. Крачеше упорито, навел глава, езикът му беше провиснал почти до коленете. Без да кажа на другите, дръпнах юздите на Моя черна, слязох и свалих меха с вода. Той дойде при мен, пи от шепите ми.
Как ни настигна толкова бързо?
Вие вървите по дири, бавите се, за да намерите пътя си. Аз следвам сърцето си. Докато вашият път се извиваше през тези хълмове, моят ме отведе право до вас, по терен, който няма да се хареса на кон.
О, братко.
Няма време за съжаления. Дойдох, за да ти донеса предупреждение. Преследват ви. Подминах тези, които идват след вас. Спряха при телата. Бяха разгневени, крещяха до небесата. Гневът им ще ги задържи малко, но когато тръгнат отново, ще препускат бързо и яростно.
Можеш ли да издържиш с нас?
Мога да се крия много по-добре от вас. Вместо да мислиш какво ще правя аз, трябва да помислиш какво трябва да направите вие.
Това, което можехме да направим, не беше много. Яхнах отново Моя черна и догоних двамата си спътници.
— Трябва да побързаме.
Лоръл ме изгледа, но не каза нищо. Само леко навеждане в позата на лорд Златен показа, че ме е чул, но в отговор Малта се понесе напред. Моя черна изведнъж реши, че няма да се остави, и след четири разтега поведохме. Задържах погледа си към земята, докато препускахме. Принцът и спътниците му, изглежда, бяха потърсили някакво убежище сред дърветата. Одобрих решението им. Очаквах с нетърпение да стигнем до него. Изтръгнах още малко скорост от Моя черна и поведох и трима ни право в засадата.
Нощни очи извика в ума ми и ме накара рязко да дръпна с юздите встрани. Стрелата улучи Лоръл и тя падна с вик. Гняв и ужас кипнаха в мен и подкарах Моя черна право към дърветата. Имах късмет, че стрелецът се оказа само един и нямаше време да опъне лъка. Докато минавахме под надвисналите клони, се изправих на стремената, успях да се хвана и задържа като по чудо и се издърпах нагоре. Стрелецът тъкмо се извърташе към мен, но малките клони му пречеха. Нямаше време да мисля за последствията. Хвърлих се към него, скочих като вълк. Паднахме на кълбо, двама мъже и един лък. Младият стрелец бе отгоре ми.
Ударът изкара всичкия въздух от дробовете ми. Можех да мисля, но не и да действам. Нощни очи ми спести нуждата от действия. Налетя отгоре ни, вихрушка от нокти и зъби, която помете младежа настрани. Усетих отчаяния опит на изненадания ни нападател за отблъскваща магия срещу Нощни очи. Но беше твърде стъписан, за да може да вложи много сила в нея. Лежах на земята, докато те се бореха до мен, и се мъчех трескаво да вкарам въздух в дробовете си. Мъжът замахна с юмрук, но Нощни очи се сниши и сграбчи с челюсти замахналата китка. Стрелецът изпищя и изрита дивашки вълка. Усетих зашеметяващия удар. Нощни очи задържа хватката, но изгуби силата й. Докато мъжът изтръгваше разкъсаната си китка от челюстите му, вече бях вдишал достатъчно, за да мога да се задействам.
Както лежах, изритах стрелеца в главата. Хвърлих се отгоре му. Ръцете ми намериха гърлото му, а Нощни очи го захапа за десния прасец и дръпна. Мъжът се замята дивашки между двама ни, но не можеше да се измъкне. Нощни очи ръфаше крака му. Стиснах гърлото му и задържах, докато усетих, че съпротивата му спира. Дори и тогава продължих да стискам гърлото му с лявата си ръка, докато дясната намери ножа на колана ми. Целият свят се беше свил до един червен кръг, в който плуваше лицето му.