Под купола 1 част
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 978-954-409-306-8
- Переводчик: Весела Прошкова
- Жанр: Социально-философская фантастика
Электронная книга - «Под купола 1 част». Краткое содержание книги:
— Засега — прекъсна го Джулия. — Но може ли някой да прогнозира какво ще стане след седмица или месец? Ще можете ли да измиете въздушното ни пространство на девет хиляди метра височина, когато под Купола се възцари вечна нощ?
Преди Кокс да отвърне, Лиза Джеймисън изпищя и посочи към небето. После закри лицето си с ръце.
Розовите звезди падаха, оставяйки ярки дири след себе си.
15.
— Искам още успокоително — изрече отнесено Пайпър, докато Ръсти я преслушваше.
Мъжът я потупа по дясната ръка (лявата бе цялата в рани).
— Нямаш нужда от още успокоителни — отвърна ѝ той. — По всички медицински стандарти вече си достатъчно дрогирана.
— Исус иска да получа още — продължи замаяно. — Искам така да се надрусам, че да видя розови хипопотамчета…
— Мисля, че искаше да кажеш „розови слончета“, но ще го имам предвид.
Тя се изправи в леглото. Ръсти се опита да я върне в легнало положение, но не смееше да докосне лявата ѝ ръка, а това очевидно не бе достатъчно.
— Утре ще мога ли да си тръгна оттук? — попита тя.
— Трябва да се видя с шериф Рандолф. Онези момчета са изнасилили Сами Буши.
— И като нищо можеше да те убият — отвърна той. — Извадила си страхотен късмет, че ти се размина само с луксация. Остави ме аз да се тревожа за Сами.
— Тези ченгета са опасни — каза тя и хвана китката му. — Не може да продължат да работят в полицията. Съвсем скоро ще наранят някой друг. — Тя облиза устни. — Устата ми е ужасно пресъхнала.
— Мога да ти реша проблема с гърлото, обаче искам да легнеш.
— Взехте ли вагинални проби от Сами? Ще можете ли да ги съпоставите със спермограмите на момчетата? Ако е възможно, няма да оставя на мира Питър Рандолф, докато не ни накара да дадат ДНК-материал за изследвания. Ще го тормозя ден и нощ.
— Нямаме нужното оборудване за ДНК-анализ — отвърна Ръсти. Освен това и не разполагаха с вагинални проби, защото Джина Буфалино бе измила Саманта по нейно изрично желание. — Ще ти донеса нещо за пиене. Всички хладилници освен този в лабораторията са изключени, за да пестим енергия, но при сестрите има хладилна чанта.
— Сок. — Тя притвори очи. — Искам сок. Портокалов или ябълков. Да не е мултивитамин.
— Ябълков — кимна Ръсти. — Тази вечер си на чисти питиета.
— Мъчно ми е за кучето ми — прошепна Пайпър и обърна глава настрани. Медикът си каза, че докато се върне със сока ѝ, вероятно ще е заспала.
Насред коридора бе пресрещнат от забързания Туич.
— Ела бързо навън, Ръсти! — изстреля той. Ококорените му очи сякаш щяха да изхвръкнат.
— Веднага щом занеса на преподобната Либи един…
— Не, веднага. Трябва да видиш това.
Евърет се върна на бегом до стаята на преподобната и надзърна вътре. Пайпър хъркаше по недопустим за една дама начин, но това бе нещо съвсем нормално при подутия ѝ нос.
Сетне последва Туич по коридора, като едва не тичаше, за да не изостава.
— Какво има? — попита задъхано, а подтекстът на въпроса му гласеше: „Какво пак се е случило?“
— Не мога да ти обясня, а и дори да го сторя, ти едва ли ще ми повярваш. Затова трябва да го видиш с очите си. — И Туич блъсна силно летящата врата на болничното фоайе.
На алеята пред главния вход, под големия навес бяха застанали Джини Томлинсън, Джина Буфалино и Хариет Бигълоу — приятелка на Джина, която ѝ помагаше в болницата. Трите жени се бяха прегърнали и се взираха в нощното небе.
То бе изпъстрено с блещукащи розови звезди, повечето от които сякаш падаха, оставяйки дълги, флуоресциращи дири след себе си. Ръсти почувства как по гърба му пропълзява хлад.
„Точно както го предсказа Джуди — помисли си той. — «Розовите звезди падат в редици». Точно както го предсказа…“
Звездите падаха ли, падаха и Евърет имаше чувството, че небесата се продънват около тях.
16.
Когато розовите звезди започнаха да падат, Алис и Ейдън Епълтън бяха заспали, ала Търстън Маршал и Каролин Стърджис не бяха. Двамата стояха в задния двор на семейство Думажен и гледаха как звездите сякаш валят в сияйни розови редици. Някои от дирите се пресичаха и в небето се оформяха неведоми розови руни, които после избледняваха.
— Да не е дошъл краят на света? — попита Каролин.
— Ни най-малко — отвърна Търс. — Това е най-обикновен метеоритен дъжд. Сравнително често явление за есента тук, в Нова Англия. Мисля, че по това време на годината вече е малко късничко за Персеидите — един от най-богатите метеоритни потоци, — така че вероятно е блуждаещ метеоритен дъжд. Предимно прах и скални късове от астероиди, отчупили се преди милиарди години. Представи си само, Каро!