Щамът на Юда
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #4
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-877-2
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Щамът на Юда». Краткое содержание книги:
На другия край на света командир Грей Пиърс празнува Четвърти юли, без да подозира, че само след час в предния му двор ще се появи една красива убийца — стара негова позната, която държи в ръцете си първата улика към възможното лечение. Поел на плещите си съдбата на цялото човечество, Пиърс е принуден да обедини усилията си с жената, която неведнъж е искала смъртта му. Те поемат на удивително пътешествие — от венециански подземия, през византийски катедрали, до погълнати от джунглата руини — следвайки стъпките на най-легендарния мореплавател в човешката история — Марко Поло.
Но времето не е на тяхна страна, защото пандемията е на път да излезе от контрол. Преследвани по петите от безмилостен и налудничав враг, Пиърс и неочакваната му съюзница попадат в лабиринта на мистерия, заровена в мрака на Средновековието и в генетичния код на човечеството. И докато часовникът отмерва дванайсетия час, Пиърс разбира, че не може да вярва на никого — нито на странната жена до себе си, нито на най-близките си хора, защото всеки от тях би могъл да се окаже… Юда.
17.
Където и ангелите не стъпват
7 юли, 09:55
Ангкор Том, Камбоджа
Грей се облегна на тухлената стена.
От другата страна на тесния вход към подобната на пещера камера половин дузина мъже стояха на пост. Тези най-близо до тях дори не криеха оръжията си. Насър ги беше пратил да изчакат тук, докато той организира взривяването на олтарния камък. Грей сведе поглед към светещия циферблат на часовника си.
Висяха тук вече почти един час.
Надяваше се Насър да е достатъчно зает, за да пропусне ежечасната си заплаха. Забавянето заради доставката на взривни вещества го беше ядосало, но не беше единствената причина за гнева му. Имаше и нещо друго. След като ги прати тук, беше изхвърчал с телефон на ухото. Грей го беше чул да споменава за туристически кораб. Това трябваше да има връзка с научната част от операцията на Гилдията. Пейнтър му беше казал за отвлечения кораб и липсата на всякаква информация за Лиза и Монк.
Нещо определено се беше объркало.
Но дали новината беше добра, или лоша, що се отнасяше до съдбата на приятелите му?
Грей се отблъсна от стената и закрачи из камерата. Сейчан и Вигор седяха на каменна скамейка до едната стена.
Ковалски се беше облегнал близо до изхода. Единият от пазачите беше насочил пушката си към корема му, но Ковалски не му обръщаше никакво внимание. Изчака Грей да го наближи и каза:
— Преди малко видях един тип да се качва нагоре с пневматичен чук.
— Сигурно са готови да взривяват — каза Вигор и стана.
— Не разбирам защо се бавят толкова — измърмори Грей. Сейчан отговори, без да става от скамейката.
— Подкупите изискват време. Грей я погледна въпросително. Тя обясни:
— Чух викове на кхмерски. Хората на Насър изкарват туристите от комплекса, не твърде любезно при това. По всичко личи, че Гилдията е наела Байон за частното си парти. Хората тук са бедни. Лесно е да убедиш местната администрация да си затвори очите.
Грей и сам беше стигнал до този извод. Пазачите вече не си правеха труда да прикриват оръжията си.
Вигор опря ръка на една колона близо до вратата.
— Насър явно е убедил Гилдията, че си струва да продължи работата по историческата следа.
Грей подозираше, че има и друго. Нещо, свързано с туристическия кораб, ако се съдеше по напрегнатия глас на Насър, докато говореше по телефона. Ако научното крило на операцията бе ударило на камък, историческата следа щеше да излезе на преден план.
Миг по-късно получи потвърждение на извода си.
Насър разбута пазачите. Гневът му беше утихнал до обичайната му презрителна студенина.
— Готови сме да продължим. Но преди това… десет часът мина.
Стомахът на Грей се сви на топка. Вигор се притече на помощ:
— Държахте ни затворени през последния час. Едва ли очаквате, че сме получили ново прозрение.
Насър вдигна едната си вежда.
— Това не е моя грижа. А Анишен става нетърпелива. Чакането я изнервя и има нужда от малко забавление.
— Моля те — каза Грей. Думите се изплъзнаха от устата му, преди да ги е спрял.
Насър очевидно се забавляваше от унижението му.
— Не ставай задник, Амен — каза Сейчан иззад тях. — Ако ще го правиш, давай.
Грей стисна юмруци. Едва се сдържа да не се обърне и да й затвори устата. Точно сега не биваше да предизвикват Насър.
Линиите по челото на Насър се бяха счепкали в гневен възел. Той вдигна ръка и я плъзна по челото си. Явно беше решил да не захапва въдицата. Обърна се и тръгна назад между пазачите. Без да каже и дума.
— Насър! — извика след него Грей с пресекващ глас.
— Този час ще го пропуснем — отвърна Насър, без да се обръща. — Но проникнем ли под олтара, очаквам още по-големи резултати. В противен случай майка ти ще се раздели с нещо повече от един пръст. Време е да напалим по-силен огън под задника ти, командир Пиърс.
Насър вдигна ръка и пазачите ги изведоха от помещението. Сейчан задмина Грей, като го бутна с рамо и каза тихо, почти недоловимо: — Исках да го изпробвам.
Грей изостана за миг, после се изравни с нея.
Тя прошепна, без да го поглежда:
— Блъфираше… познавам го.