Тайната на Ескалибур

— … Така че за мен е чест да стоя тук до откривателката на гробницата на крал Артур, жената, която още веднъж пренаписа учебниците по история… доктор Нина Уайлд.

— Благодаря ви, господин премиер — каза Нина, изчервявайки се от аплодисментите, които съпровождаха куцукането й до микрофона. Бяха се погрижили добре за раната й и я бяха уверили, че с времето ще се възстанови напълно, но от случката бе минала по-малко от седмица и кракът все още я болеше.

Малкият подиум, върху който стояха, беше издигнат в подножието на Хълма Гластънбьри. Зад него кордон войници отбелязваше местоположението на входа към гробницата, в която вече се провеждаха мащабни археологически разкопки. Тя погледна към насъбралата се тълпа, която бе много по-голяма, отколкото бе очаквала; освен неизбежните представители на пресата и полицейската охрана, телохранители и бюрократи, които съпровождаха премиер-министъра на Великобритания, тук се беше събрала тълпа от обикновени хора, които искаха да станат свидетели на един от онези редки моменти, в които митът се оказва действителност.

Но сред всички лица, вдигнати към нея, вниманието на Нина беше съсредоточено единствено върху едно. Чейс стоеше близо до сцената. Въпреки многобройните рани и шевове по лицето му, той все пак успя да се ухили, докато й ръкопляскаше. С него бяха Елизабет, Холи и баба й, както и Мак. Тя му се усмихна в отговор, след което обърна глава към тълпата.

— Благодаря ви — повтори няколко пъти, в очакване ръкоплясканията да спрат. — За мен е чест да бъда тук. Но преди всичко съм длъжна да заявя, че не открих гробницата сама — помогнаха ми много други хора. За съжаление някои от тях вече не са сред нас. Великите съкровища от миналото могат да предизвикат страхопочитание и възторг, но могат да възбудят алчност и насилие, които отнеха живота на мои приятели. Преди да продължа, бих искала да помълчим за миг, за да почетем паметта им.

Тя сведе глава и притисна длани една към друга пред гърдите си. Шумът на тълпата почти се изгуби, чуваха се само песните на птиците. След това тя отново вдигна глава и видя как Чейс й се усмихва с тъжна признателност. Нина му се усмихна в отговор и продължи:

— Благодаря. Министър-председателят каза, че съм пренаписала учебниците по история — и знам, че някои хора се чувстват ужасно изплашени, когато нещо, което са смятали, че знаят, се преобръща с главата надолу. Дори самата аз се чувствах така; бях си създала собствено предубедено мнение. Но освен това научих, че понякога поставянето под въпрос на собствените си вярвания е единствения начин да се правят нови открития, да се развиват познанията. Точно заради това днес аз съм тук, пред вас, когато една легенда се оказа нещо по-голямо: истина. Истина, която тепърва ще се проучва, но началото на пътя е поставено тук на мястото, където почива Артур, кралят на британците.