Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
— Еди, къде тръгна… Еди! — извика Нина, но той вече беше изчезнал. Тя го зачака да се върне. След миг Екскалибур бавно започна да се плъзга по палубата и се блъсна в парапета.
— Два потъващи кораба за три дни — промърмори тя, докато тромаво се наведе, за да вдигне меча. — Еди! Каквото и да си намислил, сега е моментът да го направиш!
Чейс се появи на стълбите.
— Да, идвам!
Нина видя, че носи нещо, наподобяващо голям куфар с ремъци.
— Какво е това?
— Нашето средство да се измъкнем от тук. Може би. Хайде, трябва да се качим на горната палуба.
Още няколко стъпала и Нина се отпусна разтреперана до преградата. През страничния отвор се виждаше антенната решетка, сребърните им цветчета блестяха на светлините на кораба… а отвъд тях вълните се разбиваха във фалшивите контейнери на носа. Ситуацията беше същата като в Тайфуна — само че този път не се намираха в близост до брега.
Тя погледна към Чейс, който затягаше ремъците около тялото си.
— Какво е това нещо, парашут ли?
— По-скоро е нещо като джетпак.
— Джетпак ли?
— По този начин Джак успя да стигне до Васюкович — остава ми само да се надявам, че наистина се управлява толкова лесно, колкото твърдеше той. Донеси меча, отзад има едно отделение, прибери го там. Само гледай да не пробиеш дупки.
Нина докуцука до него и откри отделението, отвори го и внимателно плъзна Екскалибур вътре. Щом го остави, блясъкът веднага изчезна и острието полегна спокойно върху поликарбонатната материя. Докато Чейс трескаво бързаше, затягайки ремъците, тя затвори отделението. Корабът отново потрепери, корпусът му издаде тъжен метален стон.
— Добре — каза Чейс, като посочи към външния люк, — излизай навън.
Нина все още не разбираше какво е намислил, но излезе навън, куцукайки, и се озова на мостика. Някъде в далечината забеляза една от спасителните лодки. Кърмата на „Аврора“ продължаваше да се надига, огромният контейнеровоз потъваше с носа надолу в черния океан.
Чейс й подаде края на едно въже.
— Овържи го около мен и след това се привържи и ти. Омотай го няколко пъти и го затегни колкото можеш по-здраво. Довери ми се — добави той, забелязвайки изражението на лицето й.
— Добре — каза тя несигурно и прекара въжето около кръста му, докато той затягаше каишката на някакъв малък уред около китката си. — Знаеш ли как работи това нещо?
— Донякъде. Джак ми показа. Добре де, по-скоро го описа, отколкото показа, но общо взето схванах същността.
— Ще се доверя на думите ти — отвърна нервно Нина. Тя уви въжето около себе си и Чейс още веднъж, стегна го здраво и го завърза.
Той я обгърна с ръце и я придърпа към ръба на мостика.
— Трябва да се качим на перилата. Ще се справиш ли?
— Налага се да го направя, нали? — Чейс я вдигна и тя уви левия си крак около едната подпора на парапета, за да запази равновесие. Той я последва. Нина едва не изплака от болка, когато той се притисна в раната на десния й крак, но стисна зъби и замълча.
— Добро момиче — каза Чейс, докато двамата се опитваха да балансират върху парапета. — Така, да видим дали ще успея да подкарам това нещо.
— Но преди това… — каза Нина.
— Какво?
Тя го целуна.
— За всеки случай, ако нямам възможността да го направя отново.
Той се усмихна.
— Хей, най-после определих дата за сватбата — и нямам намерение да я пропусна! — Той й върна целувката, след което огледа панела за управление, а тя се притисна към него. — Така. Да видим…
Той натисна един бутон. Двете страни на раницата се разтвориха като хитинова черупка на бръмбар, който се кани да излети, и черните делта-крила от карбонови нишки се разпериха встрани.
Чейс беше впечатлен от скоростта и прецизността на разгръщане, общата дължина на крилете достигаше десет фута.
— Доста добре. Сега двигателите. — Той насочи пръст към следващия бутон. — Дръж се много здраво — предупреди той Нина. — Защото когато натисна този бутон, усещането ще бъде като ритник в задника и ще се изстреляме нагоре.
Нина затвори очи и ги стисна здраво.
— Давай!
Чейс се наведе напред и натисна бутона.
Четирите миниатюрни реактивни турбини оживяха, горещината от изпускателните им тръби нагърчи боята върху парапета и Нина и Чейс скочиха. Крилата уловиха вятъра и набраха скорост…