Тайната на Ескалибур
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тайната на Ескалибур». Краткое содержание книги:
Една особено ярка светкавица беше последвана от ужасяващото скърцане на метал.
— Ох, това не е добре — каза Нина, поглеждайки назад към водата, която бликаше през процеп в единия край на трюма.
Чейс я стисна здраво за ръката и ускори крачка към изхода.
— Мисля, че ще се понамокрим малко.
— Ох, пак ли!
Процепът се разтвори под натиска на морската вода, металът се огъна, хиляди галони ледена арктическа вода нахлуха през новообразуваната дупка. Въздухът се изпълни с електрически избухвания и генераторът даде на късо.
Огън над главите, вода под краката — висока вълна се устреми след Чейс и Нина, които тичаха към изхода. При всяка стъпка болка пронизваше крака на Нина, но тя стискаше зъби и продължаваше да тича напред. Надигащата се зад тях водна маса бучеше като цунами, което всеки миг щеше да ги отнесе…
Стигнаха до люка. Чейс успя да тласне Нина през него в мига, когато вълната се блъсна в херметичната преграда и ги обсипа с ледени пръски. След това самият той премина от другата страна и се облегна гърбом върху люка, затръшвайки го с всичка сила. Капакът издрънча върху рамката. Нина се довлече до него и дръпна ръчката, за да го заключи. После се наведе към пода запъхтяна.
— Извинявай, скъпа — каза Чейс, отново я прегърна през кръста и я поведе по коридора, — но не можем да си позволим да си почиваме. — Той кимна към меча. — Защо не зарежеш това нещо, нека си потъне с кораба.
— Защото когато тръгнат да изваждат кораба, пак ще го намерят.
— Ясно. Защо тогава не ми дадеш аз да го нося? Така няма да се притеснявам, че може случайно да ми отрежеш крака.
Тя му подаде меча тъкмо когато стигнаха до стълбите, водещи към палубата. Въпреки всички усилия, които полагаше, за да не натоварва ранения си крак, Нина присвиваше очи от болка при всяка стъпка.
— Оох! Проклетият Мичъл! Ако вече не беше мъртъв, пак щях да го убия!
— Между другото, забравих да ти благодаря за това — каза Чейс.
— Няма нужда.
— Напротив! Не трябва да свиквам непрекъснато да ми спасяваш живота.
— В такъв случай и аз ти благодаря за това, че ме спаси — отново! Колко пъти станаха вече, десет?
— Общо, или само този път?
— Знаеш ли, повечето двойки всъщност не си водят точна сметка за тези неща… — тя направи измъчен опит да се усмихне, въпреки, че вече й призляваше от болка, нерви и умора.
Те продължаваха да се изкачват по стълбата. Скърцането на кораба се засилваше, откъм трюма се разнесоха нови взривове. Освен това се промъкна и един нов звук, на двигател…
— По дяволите! — изруга Чейс. — Изпуснахме хеликоптера.
— Така или иначе не можем да го управляваме. Освен това нямаме оръжия, щеше да ни е трудно да го отвлечем.
— Проклетият меч е в нас! Дано поне са останали някакви лодки.
Най-после стигнаха до главната палуба. Вече беше очевидно, че корабът потъва, носът му почти се скриваше под водата. Чейс отвори един люк и излезе навън на студения вятър, оставяйки Нина облегната на преградата. Мястото на спасителната лодка беше празно, привързващите я въжета висяха отпуснати във водата. Една голяма оранжева лодка се отдалечаваше от кораба, върху покрива от фибростъкло на кабината просветваше сигнална лампа.
Той изтича до другия край на палубата. Другата лодка все още висеше на въжетата, почти във водата. Той можеше да се хване за най-близкия кабел и да се спусне по него в лодката, но Нина нямаше да успее, не и с този крак.
— Какво има? — попита Нина, когато той се върна при нея.
— Нали си гледала „Титаник“?
— Ох…
„Аврора“ потрепери и двамата залитнаха. Наклонът на палубата ставаше все по-очевиден и се увеличаваше.
— Добре, добре — каза Нина, разсъждавайки на глас, — намираме се на кораб без спасителни лодки. Тук трябва да има още нещо, което да се задържа на повърхността. Кое друго може да плава?
— Вещицата — отвърна Чейс. Нина го погледна изненадано. — Какво? Никога не съм казвал, че не гледам Монти Пайтън.
— Страхотно, но освен ако не разполагаш с вещица и то най-вече с нейната метла, това по никакъв начин не може да ни помогне!
— Няма метла — отвърна Чейс с внезапен блясък в очите, — но знам, къде можем да намерим нещо, което лети. Чакай тук! — Той хвърли Екскалибур в краката й и се втурна към вътрешността на кораба, плъзгайки се по парапета на стълбите.