Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
Алекс и Габриела се спогледаха. Тук техните познания щяха да са от полза.
— Спокойно, Зак — каза Алекс. — Забеляза ли, че на летището в базата има около сто и четиридесет аркусиански изтребителя? Обикновено малка част от тях са на патрул, останалите са на пистата. Когато атаката започне, тя ще се проведе първо в орбита. Флота ще трябва да се справи с огромната аркусианска космическа станция и с техните бойни кораби, изтребители и орбитална защита. Това ще трае минимум един час и то в случай, че нашите надделеят.
— Естествено, че ще надделеят! — прекъсна го Зак.
— Когато видим, че всички аркусиански изтребители излитат под тревога, значи се започва. Ще заемем позиции и ще изчакаме битката да се пренесе на повърхността на планетата.
— Съгласна съм с Алекс — обади се Габриела. — Смятам, че ще имаме повече от достатъчно време да се подготвим.
— Е, в такъв случай, планът ни е готов! — заяви Зак с почти тържествен тон. — Сега ни остава само да чакаме…
Глава 32 — Клопка
Силвия се събуди от силен и глух тътен. Отвори очи, все още стоейки под завивките. Изминаха няколко секунди, докато първите спомени изплуват в съзнанието ѝ. Погледна часовника. Преди два часа се бяха разделили с Алекс. Тя му каза, че е твърде уморена и иска да си почине. Глухият тътен не спираше. Спомни си, че като дете, преживя земетресение, докато беше на почивка с родителите си на Земята. Тътенът звучеше по същия начин, но трая само десетина секунди. Сега пода под краката ѝ не се тресеше, но звукът продължаваше необичайно дълго. Изведнъж се чу мощна експлозия, стъклата на прозореца се пръснаха и завесите започнаха да се веят навътре в стаята пропускайки, ярка светлина. Този път подът се разтресе и Силвия разбра, че нещо наистина не е наред. Рязко отметна завивката и се изправи. Бе облечена само по къса ефирна нощница. Тръгна към разбития прозорец, внимавайки да не настъпи някое стъкло с босите си крака. Отмести веещите се завеси и погледна навън. Не можеше да повярва на очите си. Небето бе прорязано от гигантски тъмен обект с неправилна форма. Около него летяха стотици изтребители — флотски и… аркусиански? Пространството се изпълваше от експлозии и плазмени откоси. Вятърът, нахлуващ в стаята, развя огненочервените ѝ коси, носейки миризма на битка. Някои аркусиански кораби успяваха да се промъкнат през защитата и нанасяха въздушни удари по наземни цели с бръснещ пикиращ полет. Още една експлозия отекна съвсем наблизо, докато два аркусиански изтребителя прелетяха над сградата. Силвия се наведе, като само очите ѝ се подаваха над ръба на прозореца. В следващия момент се озова на пода. Попадението беше върху общежитието и всичко се разтресе. Когато дойде отново на себе си, забеляза големи пукнатини по стените и тавана, в стаята се носеше миризма на пушек. Бързо се изправи, усещайки ушите си заглъхнали от експлозията. Слухът бавно започна да се възвръща, а с него и ужасът на разиграващите се събития. Последва второ попадение върху сградата, този път калибърът на оръжието беше по-малък. Подът отново се разлюля, върху косата ѝ се посипа мазилка, но успя да се задържи права. След като подът се успокои, тя реши да напусне стаята. Навън коридорът преливаше от паникьосани кадети. Бомбардировката свари повечето от тях по леглата им. Мнозина се бутаха в опит да избягат, но стълбището беше срутено.
— Силви! — чу се познат, приятелски глас. Тя се обърна и видя Мегън. Зак я държеше за ръка и я водеше през тълпата. Двамата скоро стигнаха до нея.
— Теб търсехме! — каза Зак. — Стълбището е паднало, тук е опасно да влезем вътре!
Тримата нахлуха обратно в стаята на Силвия. Още една експлозия отекна в близост до общежитието.
— В капан сме! Не можем да слезем по стълбите, а сме на седмия етаж! — извика почти панически Мегън.
— По-добре да стоим тук. Паникьосаната тълпа отвън е по-опасна от снарядите! — предложи Зак. — Да се надяваме, че сградата ще издържи!
В този момент, сякаш за да опровергае думите му, общежитието отново се разтресе. Този път трусът продължи твърде дълго. Силвия се зачуди какво го причинява, тъй като експлозия нямаше. През прозореца нахлу ярка, ослепителна светлина и трусът се засили. Тримата паднаха на пода, Зак държеше двете момичета притиснати до себе си. Пукнатините в тавана и стените се разширяваха. Бетонните парчета се раздалечаваха едно от друго, но вместо да паднат надолу, те започнаха да се издигат, а през дупките нахлуваше златистобяло сияние. Скоро цялото помещение се разпадна на парчета, които излетяха нагоре. Силвия почувства как тялото ѝ олеква, теглено от невидима сила и скоро изгуби пода под краката си. Летеше нагоре, а около нея се рееха отломки от сградата и други човешки фигури, мятащи се безпомощно в пространството. За момент си помисли, че е мъртва и че така изглежда отлитането на душата от тялото. Просто олекваш и се издигаш към ярката светлина отгоре. Всичко обаче бе твърде физическо, чуваше писъците, усещаше Зак, който държеше ръката ѝ толкова силно, че почти ѝ причиняваше болка, видя и Мегън, хваната за лявата ръка на Зак, косите ѝ се развяваха във всички посоки. Не, не беше мъртва и не сънуваше, това се случваше наистина. Продължаваше да се издига, без да знае накъде. В началото около тях летяха отломки от сградата, мебели и всякакви предмети. Скоро предметите и отломките постепенно изчезнаха и във фурията от светлина останаха само човешки фигури. В един момент усети, че яркостта на светлината намалява. Погледна нагоре и видя голямата мрачна структура, към която се издигаха. Лъчът светлина водеше началото си от отвърстие в мрачната грамада закриваща небето. Тъмният обект се приближаваше все повече и Силвия се чувстваше напълно безсилна да направи каквото и да е. След по-малко от минута тя, заедно с останалите кадети, премина през огромния отвор. Озоваха се в мрачно помещение. Светлината от лъча я заслепяваше и тя не можеше да види нищо отвъд него, само тъмнина. Зак продължаваше да държи нея и Мегън за ръце. Бяха спрели да се издигат, стояха неподвижни сред осветеното пространство. Изведнъж усети как някой я хваща за глезените. Понечи да се отдръпне, но захватът бе прекалено силен. Някакъв особен вид механични ръце я държаха. Зак и Мегън също бяха хванати, тя видя как двамата се борят да се измъкнат, без да се пускат един друг. Скоро обаче ръцете започнаха да ги дърпат все по-силно, те се изпуснаха и Мегън изчезна в мрака.