През лицето на света
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-05-9
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «През лицето на света». Краткое содержание книги:
Величието и размахът на тази книга я правят достоен съперник на „Властелина на пръстените“. Йън Броуди, автор на „Властелина на пръстените — пътеводител“
„През лицето на света“ е забележително постижение на разказваческото изкуство; зашеметяващо епично фентъзи от блестящ нов талант. Приключение, което възнамерявам да препрочитам многократно през годините. fantasticqueersland.com
Масивна и завладяваща сага… какво повече маже да иска себеуважаващият се почитател на Толкин? The Age
Няколко минути по-късно чу гласове и отново се скри сред дърветата. Двама уайдузи притичаха с извадени мечове. Манум ги изчака да отминат, сетне извади оръжието си и отново се втурна сред мрачната долина. Гаснещото слънце обагряше обградилите я хълмове в оранжево. Пред себе си Манум успя да различи обсипаната с прозорци стена на Адунлок, но самата Хелиг Холт бе в сянка. Бях се надявал никога вече да не видя това място, помисли си мрачно.
До ушите му долетя вик. Това жрецът ли е? Започнали ли са вече жертвоприношенията? Забърза, знаейки, че може да бъде видян от крепостта, ако някой уайдуз си правеше труда да гледа. Къде са фодрамите? Дали не бъркам? Помисли си за видяното преди години и си представи Лийт, застанал на ръба на Хелиг Холт. Няма какво друго да сторя.
Лидерът бе дал инструкции, хората му бяха готови, очаквайки сигнала му; нямаше какво друго да направи. Само ако не беше краят на деня, ако хората му не бяха тъй уморени, изправяйки се срещу отпочинал враг; ако само бяха настигнали уайдузите по-рано; ако само…
Време за съжаления щеше да има по-късно. Ако имаше по-късно. Реално погледнато, шансовете им бяха малки. Уайдузите бяха пристигнали поне ден по-рано и пленниците може вече да са били пожертвани. Най-благоразумно би било да забравят и спасение, и отмъщение и да поемат към дома. Ала на благоразумието отдавна му бе минало времето.
— М’билу! — долетя силен вик, многократно умножен от затворения каньон. Моментално Ейксхафт скочи на върха на едно възвишение и размаха ръка в предварително установения сигнал. Фодрамите се втурнаха надолу по склона, размахали брадви, тояги и мечове, отправяйки се към сенчестата сцена пред себе си.
— М’билу!
Стените на Адунлок многократно си препредадоха вика. Ръцете на жреца се спуснаха и за миг се опряха в гърба на русокосия младеж, който неподозиращо стоеше на един фут от мрака.
С крайчеца на окото си видя внезапно движение отдясно. Нещо се удари в гърдите му, поваляйки го настрана в прохода.
— Какво…!? — викна жрецът. Опита се да се изправи на крака. Един от пленниците! Не е ли бил упоен?
За миг хаос настана зад Лийт, а последният замечтано стоеше на ръба на гибелта. Двамата пазачи се втурнаха, но бяха прекалено далече.
— Стражи! — викна маскираният, сетне отново му бе изкаран въздухът. Противеше се на пленника с все сили, осъзнавайки внезапно, че се бори за живота си, и с големи усилия съумя да го изтласка.
Мъжът срещу него бе строен и жилав, без следа от унес. Вторият чужденец, помисли си жрецът. По някаква причина в ума му запрескачаха подробностите по приготвянето на наркотика, умение, с което се гордееше. Упойката може би не действа на чужденци. Но той беше в несвяст само преди половин час — лично проверих!
Тогава чужденецът отново се хвърли към него, направи заблуждаващо движение надясно и препъна жреца. Последният падна на земята, понесен от инерцията си до самия ръб на Хелиг Холт. Обхвана го неописуем ужас, гърдите му се стегнаха, сърцето му щеше да се пръсне. Крак се стовари върху главата му. Панически се протегна да се хване за нещо, ала улови само въздух. Погледна нагоре и видя грубите очертания на Хелиг Холт да се смаляват.
Не и без наркотика! — изкрещя умът му. Сетне, докато въздухът свистеше около него, злите лица се появиха, дърпайки и бутайки тялото му надолу към мрачната, влажна пропаст. За теб, Майко! Викът му бе погълнат от гибелта.
Фемандерак не губи нито миг да наблюдава полета на жреца, а се приготви да посрещне пазачите. Яки ръце се протягаха към него, ала той танцуваше надалеч от тях, сграбчвайки пътьом Лийт и повличайки го със себе си. Фирейнският младеж се стовари на земята, загубил равновесие от рязкото движение, и Фемандерак трябваше да се изправи срещу стражите самичък.
Широчината на вдълбания проход не позволяваше и на двамата да го нападнат едновременно. По-едрият от тях се втурна напред, с вдигнат в левицата меч, убеден в уменията си да се оправи с чужденеца. Замахна към голото стройно тяло, ала то се измести настрана със забележителна ловкост. Отново замахна; и пак острието му срещна само въздух. Пазачът започна да се вбесява.
Другарят му погледна за момент, сетне се обърна и с все сили затича на другата страна, с намерението да заобиколи Хелиг Холт и излезе в гръб на пленниците.