През лицето на света
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #1
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-05-9
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «През лицето на света». Краткое содержание книги:
Величието и размахът на тази книга я правят достоен съперник на „Властелина на пръстените“. Йън Броуди, автор на „Властелина на пръстените — пътеводител“
„През лицето на света“ е забележително постижение на разказваческото изкуство; зашеметяващо епично фентъзи от блестящ нов талант. Приключение, което възнамерявам да препрочитам многократно през годините. fantasticqueersland.com
Масивна и завладяваща сага… какво повече маже да иска себеуважаващият се почитател на Толкин? The Age
Вратата се затвори с екот, ботушите затрополиха надолу по коридора, след което настъпи тишина.
Манум слушаше как фодрамите подготвят нападението си. Не бе голям фехтовчик, не разбираше особено и от тактика. Всъщност се намираше на предела на силите си и се страхуваше, че повече ще се пречка на бойците. Лидерът трябваше да остави неколцина от хората си да го пазят, което значеше, че с присъствието си допълнително щеше да ги отслаби.
И какви ще бъдат приоритетите им? Объркани и разгневени са, задето не настигнаха уайдузите, и сега ще искат отмъщение. Дали изобщо ще разпознаят Лийт? Или може да го помислят за уайдуз? Кожата му настръхна при осъзнаването, че животът на сина му можеше да зависи от него.
Хвърли един поглед към останалите, до един погълнати от проверката на мечовете и брадвите. Вече взел решението си, Манум си позволи да изостане, сетне зачака, докато пътят не сви рязко вдясно. Знаейки, че няма да липсва особено, Търговецът потъна сред дърветата. Сам щеше да потърси Лийт.
Мъжът с червената маска бавно крачеше по издълбания проход, защитил пречистеното си тяло от излезлия студен северен вятър единствено със сивата наметка. Кимна на следващите го пазачи — бе време да започват.
Това бе последният ден от храненето на Майката земя. Щеше да бъде сита след още една жертва и снегът нямаше да ги напада повече. Гневът й срещу севера бе утихнал; тя бе нахранена, заситила жаждата си за фалтанска кръв.
Хубаво. Той не се наслаждаваше особено на задачата си, макар ухилените му спътници да го правеха. Ако само Майката земя можеше да привикне към вкуса на друг тип месо, например еленско, ужасяващият страх щеше да го напусне и болката в гръдта му да спре. Жрецът мразеше тази част от задълженията си.
Опита се да не гледа към първата жертва, ала забеляза, че е фодрамка. Пристъпи зад нея и вдигна ръце.
— М’билу! — изкрещя той. За теб, Майко!
Леко бутна жената и тя пристъпи напред, сетне политна, мързеливо изчезвайки в мрачната зейнала паст.
Следваше друг фодрамец, малко момче. По-малко от сина ми, помисли си жрецът. Ала тези фодрами избиваха нашите деца и заграбиха земите ни! Не забравяй това!
— М’билу!
Викът му отекна из естествения амфитеатър и жрецът грубо блъсна детето. Дълбоко упоено и несъзнаващо съдбата си, то политна в Хелиг Холт.
Следваше блед, русоляв младеж. Със сигурност не беше фодрамец, с изненада отбеляза жрецът. Как е бил хванат с останалите? Погледна по-нататък, следващият пленник също бе чужденец. Защо биват принесени в жертва заедно с фодрамите тези хора? Свещеникът за миг загледа как двамата стояха тихо, леко олюлявайки се, със занесени очи и блажена усмивка. Вървете към смъртта в мир, помисли си. Не като мен! Веднъж в състояние на транс бе съзрял собствената си гибел, жестоки лица надничаха около него, докато се бореше за глътка въздух; груби ръце късаха месата му, влачейки го към мрачната, влажна бездна на смъртта. Ужасът стегна гърдите му. Понякога съзираше тези лица с невиделите си сън очи.
Пристъпи зад следващата жертва. Макар и да не бе фодрам, очевидно беше фалтанец. Фалтанците трябва да умрат! За теб, Майко! Вдигна ръце.
— М’билу!
Придвижвайки се под дърветата, Манум поспря за миг, за да прецени позицията си. Сега бе сам в земя, от която имаше само смътни спомени, и то само южно от Сагон. Ала бе тежал на фодрамите прекалено дълго; надяваше се само да не изгубят ценно време в диренето му.
Връхлетяха го спомените от старо търговско пътуване. Как се наричаше близката крепост? Адунлок. Как можеше да забрави? Огромен лабиринт тунели през варовиков бастион и обширни пещери под него, всичко това разположено около огромна яма, в сравнение с която Грийнуудската падина изглеждаше нищожна. Бе се представил като южен сановник, дошъл да посети Хелиг Холт, Свещената паст на Майката земя. Стоенето на ръба на пропастта бе удивително усещане. Казваха, че понякога там принасяли в жертва хора…
Тогава осъзна какво очаква пленниците. Уайдузите възнамеряват да нахранят Майката земя с пленниците си. Манум знаеше, че трябва да бърза с вси сили, ала беше толкова уморен. Стискайки зъби и забравяйки за болката, затича по тясната пътека.