Запали реката [bg]

Гърни тъкмо беше започнал да мисли за списъка от този ъгъл, когато го прекъснаха четиримата от специалните сили, завръщаха се от чешмата при бараката с мокри лица и просмукани с вода предници на якетата. Докладваха за готовността си, макар и със зачервени и присвити очи.

Гърни се надяваше зрението им да е достатъчно прочистено.

— Приоритетите в момента са: първо, да се убедите, че никой няма да влезе или да излезе от мястото без мое разрешение; второ, да установите охранявана зона в непосредствената околност на взрива и ранените; и трето, да претърсите и да обезопасите къщата. Това е най-деликатната задача. Не знаем дали Бекерт е вътре, или не е, нито какви са намеренията му.

Най-близкият до Гърни полицай отвърна:

— Тъкмо в тази област ни бива.

— Хубаво. Само ме осведомявайте какво се каните да правите, преди да го предприемете.

Четиримата се упътиха към буса, като се съвещаваха тихичко.

Намръщен срещу телефона си, към Гърни се приближи Торес.

— Телефонната компания е засякла телефона на Бекерт. Но не знам дали можем да вярваме на резултата. Показва, че телефонът е извън къщата.

Гърни бе по-скоро развълнуван, отколкото изненадан.

— Знаеш ли какъв телефон използва? — попита той.

— Блекбери. Като всички други в управлението.

— Къде засичат координатите му?

— Общо взето, където сме ние.

— Бъди по-конкретен!

— Не мога. Казаха, че заради разстоянието между мобилните антени местоположението може да се определи в радиус седем метра около централната точка. Така че разполагаме с кръг с диаметър четиринайсет метра, който включва цялата редица коли и района около нас.

— Добре. Значи вече знаем, че блекберито на Бекерт е у някого другиго. Така че сме наясно и че съобщението, което Клайн е получил от този номер, е дошло от другиго, а не от комисаря, включително така нареченото признание, предложението да се предаде и списъкът с хора, които трябва да присъстват, трима от които вече са мъртви.

Торес се втренчи в него:

— Изглеждаш все едно си на ръба да проумееш теорията за относителността на Айнщайн!

— Даже нещо по-хубаво. Май най-сетне проумях целия безумен случай. Ела с мен.

Гърни почти изтича до буса на специалните сили. И четиримата членове на отряда бяха вътре. Трима проверяваха пълнителите на оръжията си. Четвъртият вадеше от калъфа му таран.

— Няма да ви трябва артилерията — увери ги Гърни. — Ще откриете Бекерт в къщата, в стаята, в която е телевизорът. Гледа РАМ. Няма да ви трябва и таранът — той бръкна в джоба си и връчи на ченгето ключа, който му бяха дали от агенцията за недвижими имоти сутринта. — Не влизайте в къщата, докато не ви кажа. Първо трябва да намеря нещо!

Ченгетата от отряда изглеждаха не по-малко озадачени от Торес.

— Просто чакайте да дам знак — обясни детективът, — и всичко ще е наред… — обърна се към Торес. — Трябва да намерим липсващ телефон.