Теория на хаоса
- Автор: Рабб Джонатан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теория на хаоса». Краткое содержание книги:
Смъртоносният документ е същината на ТЕОРИЯ НА ХАОСА — смразяващ автентичен трилър, който ви държи в напрежение до последната страница. В него се описва глобална интрига и политическа конспирация, която следва отчаяното търсене на митичния ръкопис, който би предизвикал наистина ужасяващи последици за нашия модерен свят.
— О, то съществува — увери го Лундсдорф. — В това няма съмнение. И ние двамата знаем, че Айзенрайх го е видял в най-чистата му форма. Не ми казвай, че според теб ние сме ограничени до свят на относителен избор, където никога няма да постигнем окончателната истина? Колко ли страшни ти изглеждат мъжете на визията?
— Мъжете на визията? — Ксандър заклати глава, безсилен да намери точните думи. — Като онези, от които си избягал през 1936 година ли?
— Моля те — отвърна Лундсдорф. — Нацистите са сравнение за деца. Говориш за власт и името Хитлер първо ти идва наум. Говориш за стабилност и думата фашизъм вече е готова. Колко елементарно, чак да му се повдигне на човек. Наистина, Ксандър, очаквах повече от теб. Трябва ли всяка наша голяма визия да бъде замърсявана от паметта за онези дванайсет години? Те бяха глупаци. Ако толкова искаш, мога да ги нарека зло. Онова, от което избягах, беше глупостта, нищо повече. Това, което търсех, бяха средствата да се освободим от тази посредственост.
— Разбирам. И тогава си избра Вотапек, Тайг и Седжуик. Всички до един гении.
Старецът огледа Ксандър за миг и после, без всякакъв преход, бурно се разсмя.
— Предавам се! Няма да се преструвам, че не им липсват доста неща. Но ние двамата сме наясно, че те не са глупави мъже, дори напротив. Те просто имат нужда от водач. Защото са от онези хора, които понякога заради листата не виждат гората.
— А ти, без съмнение, притежаваш визията, необходима да ги ръководи.
— Произнесе го с такъв цинизъм. — Лундсдорф спря и се загледа в някогашния си студент. — Колко различен си само от снощи.
— … Снощи?
— Когато разговаряхме. — Тонът на Лундсдорф беше повече от сърдечен. — Снощи беше далеч по-интересен събеседник.
— Снощи аз бях упоен — отвърна му Ксандър.
— Точно така. Какъв по-добър момент за казване на истината?
— Истината ли? Истината за какво?
— За хаоса, властта, ролята на заблудата и измяната. Ти беше напълно искрен и подкрепящ.
Въздействието на думите му беше мигновено.
— Не ти вярвам.
— Не вярваш на какво? — запита небрежно Лундсдорф.
— Аз не съм ти казал още нищо. Просто си припомням онова, което каза снощи. Може би ти си човекът, който е наясно, че двамата с теб не мислим чак толкова по различен начин?
Ксандър се обърна към прозореца.
— Ако искаш ми вярвай, ако искаш недей, но аз никога не бих могъл да мисля като теб.
— Така ли? — Лундсдорф пъхна ръка в джоба на жилетката си, извади малък касетофон и го постави на масата. — Искаш ли да чуеш нещо от снощния ни разговор?
Без да чака отговора му, той натисна бутона и се отпусна назад. Миг по-късно Ксандър се заслуша в собствения си глас как изпълва стаята.
Думите бяха тежки, провлачени, но гласът без съмнение беше неговият. Втори глас започна да задава въпроси. Лундсдорф. Отначало дребни, несъществени. После разговорът превключи върху теорията. И с всеки нов въпрос Ксандър се чуваше, макар и неохотно в началото, да се съгласява с Лундсдорф, да възприема неговата идея за ред, авторитет, дори и саможертва.
Лундсдорф: Значи си съгласен, че има неколцина избраници, които притежават бдителността, интегритета, мъдростта да ръководят — значи те също така притежават и отговорността да го правят?
— Ако те…
— Да или не? Трябва ли да им прехвърлиш отговорността?
— Да, ако…
— Значи би било най-добре, ако им позволим да ръководят останалите, така че равновесието да се поддържа?
— Да, но ти приемаш…
— Само онова, което ти ми каза. Те притежават бдителност и интегритет, те подпомагат основните функции на държавата, те ще превърнат посредствените в нещо по-добро от това, което са.
— Да… но аз…
— И техните средства са оправдани от целта, която преследват — равновесието, стабилността и прогреса на държавата и нейния народ.