Спомени от лед
- Автор: Ериксън Стивън
- Серия: Malazan Book of the Fallen #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Спомени от лед». Краткое содержание книги:
Но се сбират и други древни кланове. В отговор на един вековечен зов се надигат Т’лан Имасс. Защото нещо много по-тъмно и злокобно от всичко досега застрашава този свят. Лабиринтите са отровени и се надига мълвата, че Сакатия бог е освободен от оковите си и е готов да развихри ужасната си мъст…
Със завръщането на много герои от „Лунните градини“ и въвеждането на забележителни нови персонажи, „Спомени от лед“ се превръща в изключително продължение на величествената сага на Стивън Ериксън и в триумф на епичния разказ.
Паран отпи от силната медовина и усети как опари гърлото му.
— Капустан не е истинският ви враг, главатарю…
— Панион Домин ще поведе война срещу нас. Знам това, малазанецо. Ще използват Капустан, за да струпат войските си до самите ни граници. След това ще нахлуят.
— Щом разбирате всичко това, защо…
— Двайсет и седем племена, капитан Паран. — Хъмбръл Тор пресуши халбата си и изтри уста с опакото на ръката си. — От тях само осем вожда ще ме подкрепят. Не стигат. Трябват ми всички. Кажи ми за новия ви вожд. Той би ли могъл да ги склони с думи?
Паран се намръщи.
— Не знам. Рядко говори. Но пък и не му се е налагало много досега. Ще разберем утре, предполагам.
— Подпалвачите на мостове все още са в опасност.
Капитанът трепна и сведе очи към медовината в чашата.
— Защо?
— Баран, Джилк, Акрата — тези три клана са се съюзили срещу вас. В момента разпространяват слухове за вашата двойственост. Лечителите ви били некроманти — извършили са ритуал на възкресение, за да върнат Тротс към живот. Белоликите не хранят обич към морантите. Вие завладяхте севера — кога ли ще обърнете алчния си поглед и към нас? Вие сте прерийната мечка до нас — подтиквате ни да се счепкаме с южния тигър. Един ловец винаги познава ума на тигъра, но никога на прерийната мечка.
— Изглежда, съдбата ни още виси на косъм — каза Паран.
— До утре.
Капитанът пресуши халбата си и я остави на ръба на сандъка. В стомаха му бушуваха пламъци. Езикът му беше изтръпнал, а под лепкавата медовина усещаше вкуса на кръв.
— Трябва да се погрижа за войниците си.
— Дай им тази нощ, капитане.
Паран кимна и излезе от шатрата.
На десетина крачки от изхода го чакаха Пикър и Бленд. Забързаха към него и Паран ги изгледа намръщено.
— Още добри новини, а?
— Капитане…
— Какво има, ефрейтор?
Пикър примига.
— Ами, такова, дойдохме. Нали трябва да докладвам…
— Анци къде е?
— Не се чувства много добре, сър.
— От храната ли?
Бленд се ухили.
— Жестоко. „От храната ли?“
— Капитане — намеси се припряно Пикър и я изгледа предупредително. — Загубихме Бързия Бен, но после си го върнахме, само че оттогава не се е събудил. Спиндъл смята, че е някакъв шок. Издърпаха го в баргастки лабиринт…
Паран я зяпна.
— Какво?! Заведи ме при него. Бленд, намери Малът. Да дойде при нас, бегом! Е, Пикър, какво стоиш? Води.
— Слушам, сър.
Седмо отделение беше смъкнало снаряжението си в лагера на мостоваците. Деторан и Хедж разпъваха шатрите, навъсеният пребледнял и разтреперан Анци ги наблюдаваше. Спиндъл седеше до Бързия Бен, почесваше разсеяно дрипавата си власеница и намръщено гледаше спящия магьосник. Наблизо стоеше Черният морант Туист. Войниците от другите отделения седяха наоколо на групички, поглеждаха към новодошлите, но никой не искаше да се приближи.
Паран и ефрейторката отидоха при двамата. Капитанът учудено погледна към другите отделения и попита:
— Какво им става?
— Виждате ли как му се е подуло лицето на Хедж? — изсумтя Пикър. — Деторан е ядосана, сър. Всички мислехме, че ще го пребие, горкия.
— Показва си обичта, като го бие?
— Грубичка си е тя, сър.
Капитанът въздъхна, махна на Спиндъл да се дръпне и се наведе да огледа Бързия Бен.
— Разправяй какво се случи, Спин. Пикър ми спомена за баргастки лабиринт…
— Да, сър. Само предполагам, между другото. Минавахме през една гробна могила и…
— Адски умно — сопна се Паран и магът се присви.
— Е, добре де, не беше първата, през която минахме, а другите си бяха съвсем кротки. Все едно, духовете посегнаха, спипаха Бързака и го дръпнаха долу. Поизчакахме. После го изплюха обратно, ей така. Капитане, лабиринтите нещо са се вкиснали. Много гадни са станали. Бързака вика, че било от Панионеца, само че не е точно от Панионеца, а някаква скрита сила зад него. Вика, че всички сме в голяма беда.
Чуха се приближаващи се стъпки, Паран се обърна и видя, че идват Малът и Бленд. Зад тях крачеше Тротс. От другите отделения му подвикнаха няколко язвителни ругатни за поздрав, последвани от силно дюдюкане. Тротс им се озъби и тръгна заплашително към една групичка. Един от войниците хукна като подплашен заек и баргастът се ухили.
— Ела тука, Тротс — заповяда Паран. — Трябва да поговорим.
Едрият воин сви рамене и отново тръгна към тях.
Малът се подпря тежко на рамото на Паран и коленичи.
— Съжалявам, капитане. Не се чувствам добре.
— Няма да те карам да си използваш пак лабиринта. Но Бързия Бен ми трябва буден. Някакви идеи?